Добре дошли в 2030. Аз не притежавам нищо, нямам уединение и животът никога не е бил по-добър

Добре дошли в 2030. Аз не притежавам нищо, нямам уединение и животът никога не е бил по-добър
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    24.06.2023
  • Сподели:

Tази статия е част от годишната среща на Глобалния съвет на футуристите.

 

Добре дошли в 2030 година.

 

Добре дошли в моя град – или трябва да кажа „нашия град“. Аз не притежавам нищо. Аз не притежавам кола. Аз не притежавам къща. Аз не притежавам никакви уреди или дрехи.

Може да ви изглежда странно, но в нашия град има смисъл. Всичко, което считате за продукт, вече се е превърнало в услуга. Имаме достъп до транспорт, настаняване, храна и всички неща, от които се нуждаем в нашето ежедневие. Едно по едно всички тези неща станаха безплатни, така че в крайна сметка нямаше смисъл да притежаваме много.

Първо комуникацията стана дигитализирана и безплатна за всички. След това, когато чистата енергия стана безплатна, нещата започнаха да се случват бързо.

 

 

Цената на транспорта падна драматично. Нямаше смисъл вече да притежаваме коли, защото в рамките на няколко минути бихме могли да се обадим за превозно средство без шофьор или летяща кола за по-дълги пътувания. Започнахме да се транспортираме по много по-организиран и координиран начин, когато общественият транспорт стана по-лесен, по-бърз и по-удобен от колата. Сега не мога да повярвам, че приемахме натоварения трафик и кошмарните задръствания, да не говорим за замърсяването на въздуха от двигателите с вътрешно горене. Какво сме си мислили?

Понякога използвам велосипеда, когато отида да видя някои от моите приятели. Харесва ми тренировката и карането. Някак душата ми идва с мен по пътя. Странно как някои неща никога не губят очарованието си: ходене, колоездене, готвене, рисуване и отглеждане на растения. Това има смисъл и ни напомня как нашата култура се е развила в тясна връзка с природата.

„Екологичните проблеми изглеждат далеч“

В нашия град не плащаме наеми, защото някой друг използва свободното ни пространство, когато нямаме нужда от него. Моята дневна се използва за бизнес срещи, когато не съм там.

Понякога готвя за себе си. Лесно е – необходимото кухненско оборудване се доставя на вратата ми за минути. Тъй като транспортът стана безплатен, ние спряхме да държим всички тези неща у дома. Защо да пълним шкафовете с машини за приготвяне на паста или гофретници? Можем просто да ги поръчаме, когато имаме нужда от тях.

Това улесни пробива на циркулационната икономика. Когато продуктите се превръщат в услуги, никой не проявява интерес към неща с кратък живот. Всичко е предназначено за дълготрайност, възможност за поправка и рециклиране. Материалите текат по-бързо в нашата икономика и могат лесно да се трансформират в нови продукти. Екологичните проблеми изглеждат далеч, тъй като използваме чиста енергия и чисти производствени методи. Въздухът е чист, водата е чиста и никой няма да се осмели да докосне защитените зони на природата, защото те придават такава стойност за нашето благополучие. В градовете имаме изобилие от зелени площи, растения и дървета. Все още не разбирам защо в миналото запълвахме всички свободни места в града с бетон.

Смъртта на пазаруването

Пазаруване? Не мога да си спомня какво е това. За повечето от нас то се е превърнало в избиране на неща, които да се използват. Понякога това ми е забавно, а понякога просто искам алгоритъмът да го направи вместо мен. Той вече познава по-добре вкуса ми от мен.

Когато изкуственият интелект и роботите поеха толкова голяма част от работата ни, изведнъж имахме време да се храним добре, да спим добре и да прекарваме време с други хора. Концепцията за час пик вече няма смисъл, тъй като работата, която вършим, може да се свърши по всяко време. Аз дори не знам дали да го наричам работа вече. Това е по-скоро като време за мислене, време за създаване и време за развитие.

За известно време всичко беше превърнато в забавление – хората не искаха да се притесняват със сложни проблеми. Едва наскоро разбрахме как да използваме всички тези нови технологии за по-добри цели, отколкото просто да убиваме времето.

„Различни видове живот извън града“

Най-голямата ми грижа са всички хора, които не живеят в нашия град. Тези, които загубихме по пътя. Тези, които решиха, че цялата тази технология е станала твърде много. Тези, които се чувстваха остарели и безполезни, когато роботите и изкуственият интелект поеха голяма част от работата ни. Тези, които разочароваха от политическата система и се обърнаха срещу нея. Те живеят различен живот извън града. Някои са формирали малки общности, които са самозахранващи се. Други останаха в празните и изоставени къщи в малки селища от 19 век.

Понякога се притеснявам за факта, че нямам истинско уединение. Никъде не мога да отида и това да не се регистрира. Знам, че всичко, което правя, мисля и мечтая се записва вякъде. Надявам се, че никой няма да го използва срещу мен.

Като цяло това е добър живот. Много по-добър от пътя, на който бяхме, където стана толкова ясно, че не можем да продължим със същия модел на растеж. Всички тези ужасни неща се случваха: болести предизвикани от начина на живот, изменение на климата, криза с бежанците, влошаване на околната среда, напълно задръстени градове, замърсяване на водите, замърсяване на въздуха, социално напрежение и безработица. Изгубихме твърде много хора, преди да осъзнаем, че можем да направим нещата по различен начин.

Бележка на автора: Някои хора са разтълкували този блог – пост като моя утопия или мечта за бъдещето. Не е. Това е сценарий, показващ в каква посока можем да тръгнем – за добро или  за лошо. Написах този пост, за да започна дискусия за някои от плюсовете и минусите на настоящото технологично развитие. Когато става въпрос за бъдещето, не е достатъчно да работим с доклади. Трябва да започнем дискусии по много нови начини. Това е намерението с този пост.

 

 

Написано от Ида Аукен (Ida Auken), член на Парламента на Дания (Folketinget).

Станете почитател на Класа