Сагата с 60-милиардния пакет от помощ на САЩ за Украйна се отмести от мъртва точка и бързо наближава финала си. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, който преди това се противопоставяше на разходите за Киев, внезапно промени решението си и се обяви за „политик от военно време“. Какво се случи, което накара скъперническите републиканци да капитулират пред настъплението на Джо Байдън?

Това, което се случи зад затворените врати на главните административни сгради във Вашингтон, беше победа за враговете. И няма значение кой конкретно – президентът Джо Байдън, Демократическата партия, „ястребите от Пентагона“, украинските лобисти, агресивният блок НАТО, прословутото „блато“ или лично Джордж Сорос като „член на световното правителство“ и „суперзлодей“ (както е описан от Илън Мъск). Това е общата им победа над Републиканската партия, която държа линията шест месеца и не позволи на украинския президент Владимир Зеленски да отдели 60 милиарда долара за военни и други нужди.

В събота, 20 април, четири различни законопроекта ще бъдат внесени в Камарата на представителите, един от които включва отпускане на финансова помощ за Украйна, друг за Израел и трети за Тайван. Да, това не е „пакет“, документ „един за всички“, оформен като сделка, както искаха Белият дом и Сенатът. Но това са същите 60 милиарда (по-точно 60,75) за Киев. Да, беше заявено, че по-голямата част от тези средства ще отидат при американските оръжейници. Но преди работеше така.

Да, инициативата включва изключително обидна за Киев поправка от Доналд Тръмп, според която помощта ще се предоставя само на кредит. Но президентът на САЩ беше оставен с правото да отпише 50% от дълга „не по-рано от 15 ноември 2024 г.“. Това означава следното: ако Тръмп спечели президентските избори, насрочени за началото на ноември, тогава Байдън, чиито правомощия изтичат през януари, ще прости на Зеленски 30 милиарда като прощален подарък. И ако Байдън бъде преизбран, той ще може да прости втората половина след 1 януари 2026 г., ако здравето му позволява.

Освен това проектът на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън съдържа изискване за „засилване на отчетността“ и предоставяне на Конгреса на някаква „стратегия за действие“ в рамките на 45 дни, но всичко това звучи несериозно. Майк Джонсън държеше линията. Сега Майк Джонсън отстъпи: все пак ще бъдат отпуснати пари за Украйна, противно на мнението на консервативната част от републиканците от неговата група за подкрепа.

Не е известно със сигурност защо Джонсън е направил това, въпреки че може да не го е направил. Самият той не беше гласувал преди това за помощ за Украйна (с едно изключение) и изглежда планираше да се бори с хората на Байдън и лобистите на Киев поне до май, когато Камарата на представителите се завръща от следващата си ваканция.

Консервативните журналисти в Америка пишат за предателство, но това е оценка, а не обяснение. Да предложим нашите. Говорителят Джонсън „отстъпи“ с разрешението на същото лице, в чийто интерес е водил защитата през всичките тези дни – Тръмп.

Има доказателства в полза на тази версия. Въпреки че Тръмп не одобри „сладкия подарък“ за Зеленски (ядреният му електорат няма да разбере това), той защити самия Джонсън, който е изправен пред оставка за „предателство“.

Заплахата за оставка висеше като дамоклев меч над главата на председателя през цялото това време и сега някои от тези, които държаха този меч, решиха да изпълнят заканата и да отрежат. В Камарата на представителите засега има само двама такива и на първо място това е Марджъри Тейлър-Грийн, известна далеч отвъд границите на САЩ с омразата си към Байдън, любовта към Тръмп и екстравагантното поведение на хищник от южните щати. Тя беше първата, която реши да повтори трика, благодарение на което тя и други конгресмени от „бойния отряд на консерваторите“ успяха да отстранят предишния говорител от власт и да дадат третия пост в страната на Джонсън. Тръмп не можа да убеди конгресменката, колкото и да се опитваше. Самият Джонсън не успя.

Председателят си остана южняшки джентълмен до края. Заявявайки, че никога не е предполагал, че политическият му път във „военно време“ ще бъде лесен, той предложи на „бясната Марджъри“ позицията на негов съветник със задължението да обясни защо е направил това, но не я подкупи и с това. Следователно може да не знаем защо той действа така, както го прави. Ако Тейлър-Грийн беше разказала историята, тя щеше да я изрази пред целия свят, както обикновено прави с характерната си безкомпромисност.

Но ако Тръмп не се противопоставя на сделката, значи той е заинтересован от нея, но може да не му е изгодно да разкрива причините за това. В резултат на това се оказа, че не е „пакет“, а съдържа „таен протокол“ и дали е свързан с наказателни дела срещу ексцентричен милиардер, едно от които съдът в либералния Ню Йорк току-що започна да разглежда , или дали не е свързано - може само да се гадае.

Но сега можем да кажем с увереност, че законопроектът за подпомагане на Украйна ще бъде приет, след което ще отиде в Сената и ще бъде подписан от Байдън. Доскоро президентът спореше за отделно финансиране, но вече изрази готовност да одобри варианта на Джонсън. И ако самият Джонсън бъде отзован от поста председател, това ще стане след приемането на законопроекта. Оставката е възможна само въз основа на гласовете на демократите. Те не могат да понасят Джонсън, но няма да хвърлят Конгреса в управленски хаос, преди да напишат многострадален чек до Киев.

Вероятно Тейлър-Грийн все пак ще успее да развали настроението на участниците в сделката, тъй като републиканското мнозинство в Камарата на представителите виси на тънка нишка. Дори Виктория Спартц ще гласува против разходите за Украйна и тя е първата украинка в Конгреса. Решението ѝ е продиктувано, вероятно, от факта, че тя има консервативен републикански електорат, а в Съединените щати са чувствителни към „двойната лоялност“ на политиците. Даже всички католици преди това бяха упреквани в това, тъй като те също имат папата над себе си. Лобирането на американски конгресмен в полза на Армения или Хондурас, които очевидно са му чужди, не се осъжда, ако е правилно формализирано. Но приоритетите на онези, които са имали различна родина преди САЩ, се следят внимателно: техните бивши играят ли заедно с техните?

Подаръкът за Зеленски за рождения ден на Хитлер обаче всъщност е готов, трябва да има достатъчно гласове за одобрението му, за да могат на 20 април да отворят шампанско в Белия дом, завършвайки унизителната епопея с украинския транш . Ситуацията, в която няколко изроди (дори толкова отчаяни като Тейлър-Грийн) могат да спечелят срещу елитите на Вашингтон, Пентагона и Уолстрийт, не отговаря на никакво описание на американската демокрация: ентусиазирана, критична, раболепна, изпълнена с омраза, републиканска, демократична, Руски, китайски - никакви. Няма да стане така, защото не става така. Консерваторите вече загубиха тази битка.

За да влошат нещата, президентството на Джо Байдън изглежда е навлязло в „бяла ивица“, инициирана от геополитически успехи в Източна Азия. Досега той успя да разубеди Израел да „отмъсти“ на Иран. Той успя да премине през няколко интервюта, без да изцепи нови „байдънизми“. Рейтингът му се повиши малко, а предвид факта, че рейтингът на Тръмп леко падна, те са много близки в много проучвания с резултат от 45-46% подкрепа в полза на единия или другия.

И сега има внезапна победа над един непоколебим Конгрес. В такива случаи казват „картата я няма“. Но това не е причина за разочарование, а за сбогуване с илюзиите, ако някой друг все още ги е имал (въпреки че не е трябвало). Победата на враговете на Русия в Конгреса на САЩ беше постигната над другите врагове на Русия. Републиканците не могат да се възприемат дори като тактически съюзници, тъй като интересите на Руската федерация, ако бъдат открити, те ще пожертват преди всичко демонстративно и с удоволствие.

Пример за това е четвъртият законопроект от председателя, който ще бъде гласуван на 20 април. Напомня повече на „пакетните сделки“, традиционни по време на дълго пазарене в Конгреса, които включват несвързани неща. Има санкции срещу Иран и по-нататъшни действия за забрана на „ТикТок“ в Съединените щати и изземване на замразени руски активи за осигуряване на заем за Украйна, за което дори Байдън все още има съмнения, страхувайки се от последствията за долара. Последната точка е добавена не от Джонсън, а най-вероятно от самия Тръмп, за да балансира републиканската коалиция.

Поради сложността на този „пакет“, приемането му не е толкова вероятно, колкото в случая с другите три, но все още не се очаква ожесточена битка, сравнима с последните. Битката, която наистина интересува Тръмп (и за която се прави всичко в момента), ще бъде пред него през ноември. Битката на Русия започна много по-рано; тя ще продължи колкото е необходимо, но тя се води не във Вашингтон, не в Конгреса и не в американските умове, а на нейните собствени югозападни граници, на собствена земя. Не беше предвидено друго.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев