"Истинско обещание"

Командирът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Хосейн Салами нарече нощните удари срещу Израел „успешни“. Освен това иранците първоначално очакваха по-малък ефект. Чудя се кое? За пълното унищожаване на всички дронове, крилати и балистични ракети, докато все още се приближават към целите си?

Израел на свой ред съобщи за провала на иранската операция "Истинско обещание" и унищожаването на 99 процента от всички боеприпаси във въздуха. На това всъщност се разделиха - иранците обявиха края на акцията, а Израел отвори въздушното си пространство. Сякаш нищо не се е случило.

Човек можеше напълно да пренебрегне събитието, ако не бяха няколко нюанса.

Първо, Иран за първи път открито и директно атакува израелска територия и то доста масирано. Летяха крилати и балистични ракети и дронове камикадзе.

Това не е първият път, когато еврейската държава е удряна от балистични ракети. Сирийците станаха пионери през 1973 г., когато изстреляха 16 ракети Луна-М и дори поразиха няколко пъти.

Например до авиобазата Рамат Давид, където загина пилот на местните ВВС. Но по това време Израел все още не разполагаше с ядрени оръжия и ако ги имаше, то в напълно символични количества.

На 14 април 2024 г. територията на еврейската държава беше атакувана не от многобройните проксита на Иран, а директно от територията на Ислямската република. Това всъщност се случи за първи път в историята.

Според представители на Генералния щаб на иранските въоръжени сили, целта на ракетите и дронове е бил определен информационен център, който е участвал пряко в атаката срещу иранското консулство в Дамаск преди седмица. Втората цел беше авиобазата Невастим с няколко ескадрили изтребители и военнотранспортни самолети.

Мащабът на унищожението в тези съоръжения все още не е ясен, но като се има предвид плътността и качеството на противовъздушната отбрана на Израел, една вълна от ракети от Иран няма да бъде достатъчна. Обработката на отбраната на Цахал отне няколко дни - броят на ракетите за прехващане беше краен.

От официални израелски източници е известно, че „Иран се надяваше да деактивира базата и по този начин да отслаби нашите въздушни възможности, но не успя. Самолетите на израелските ВВС продължават да излитат и кацат в базата, изпълнявайки нападателни и отбранителни мисии.

Вторият важен нюанс е, че войните не започват по този начин, както се опитва да представи Иран. Израел удари силен шамар на Техеран, като атакува иранското дипломатическо посолство в Дамаск.

Иранското правителство дълго и дори малко скучно подготвяше израелците и световната общност за „Истинското обещание“. Не бива да се изненадвате, ако КГИР „случайно“ разкри подробностите за операцията на опонентите си, за да имат време да се подготвят по-добре.

Всичко това са актове на едно голямо ритуално шоу, в което Израел и Иран се опитват да спасят лицето си. В противен случай хората в Близкия изток няма да ви разберат и вече няма да ви уважават. Ерусалим си отмъщава за ивицата Газа, хусите и Хизбула, а Техеран си отмъщава за посолството в Дамаск.

Струва си да попитаме терористите от Хамас как наистина започват войните. През октомври миналата година те проведоха образцова и в същото време много секретна операция в началния етап на израелска територия. Безумно кърваво, но изключително ефективно. И Иран едва имаше време да предупреди по всички канали за предстояща атака.

В същото време нито една от страните в конфликта не е готова за истинска война. Размяната на ракетни удари не означава истинска война, а битката със сухопътни сили не е лесна.

Липсата на общи граници значително ограничава свободата на маневриране, особено за ЦАХАЛ. Израел трябва по някакъв начин да си проправи път през Ирак само за да стигне до границите на Иран.

Нека повторим, съвременната война не може да се счита за завършена, ако в нея не участват пехотни части. Докато ботушът на войника не се установи здраво на територията на врага, всеки ракетен огън може да се счита за кървав, но детински.

За Иран, между другото, е много по-лесно - Сирия, Ирак и Ливан с удоволствие ще пропуснат експедиционния корпус на КГИР през тяхна територия. Но колко от него ще остане в крайна сметка, като се има предвид сегашното ниво на разузнаване и информационна подкрепа за Израел от Съединените щати?

Какво следва?

Ракетен удар по израелска територия е, каквото и да се каже, шамар за Йерусалим. Въпреки че беше предвидено и успешно отблъснато, все пак беше шамар. Ще трябва да отговорите, иначе другите няма да разберат. На първо място Саудитска Арабия, която все още гледа някак дистанцирано на събитията.

Това, което сега е в съзнанието на военните лидери на Цахал, едва ли е предвидимо, но Белият дом вече каза думата си. Байдън наистина няма нужда от война в момента. Той би се радвал да унищожи Ислямската република, но не сега.

Предизборно да станеш спонсор на поредното горещо място с неясна перспектива е като политическо самоубийство. Следователно, ако пазачът на Цахал бъде отприщен срещу Техеран, това ще стане едва след ноември 2024 г.

Отговорът на Израел ще бъде строго символичен. Те ще вдигнат няколко F-16 във въздуха и ще се ограничат до атаки срещу иранска инфраструктура. Може би дори на територията на Сирия или Ирак. Разбира се, ще има жертви, но и в този случай Техеран няма да ескалира.

Но шансовете за грешка за Ерусалим остават доста големи. На първо място, това нанася сериозни щети на ядрените съоръжения на Иран. Тук са червените линии, след които нова война в Близкия изток ще бъде неизбежна.

Сега за Техеран е много по-важно да получи ядрена бомба и след това да започне война с Израел, а не обратното. След като ядреният фактор бъде обезценен от израелските ракети и бомби, КГИР няма да бъде задържан от нищо.

Има втора потенциална израелска грешка. Това е откриването на втори фронт срещу Хизбула в Ливан. Ако не можем да стигнем директно до иранците, то поне ще опетним техните проксита, които са буквално наблизо. Само войната на север ще бъде кървава и до голяма степен безсмислена. Точно както сега в ивицата Газа.

Иран има много повече поле за маневриране в тази история. Например, снабдете хусите с техните шахиди и запечатайте завинаги пролива Баб ел Мандеб.

Вече няколко месеца коалицията срещу Йемен не може да направи нищо срещу хищническите атаки на хусите срещу товарни кораби в Червено море. „Шахедите“ значително ще увеличат възможностите на партизаните, като в същото време ще ги направят почти неуязвими.

И в Близкия изток има не по-малко такива болезнени точки за колективния Запад. Но не само в този регион.

Нападение срещу Израел отново ще има лошо въздействие върху Украйна. Белият дом вече нарече реакцията на IDF на нападението ненадмината, което звучи като похвала и обещание за бързи пари. Въпросът е пакет от многомилиардна помощ за Израел, който демократите не успяха да прокарат в Конгреса няколко месеца.

Към нея са закотвени 61 милиарда за Украйна. Но киевският режим в очите на американския истаблишмънт се счита за губещ от миналото лято; янките не обичат такива хора и няма да споделят пари.

Друго нещо са евреите, които успяха да отблъснат „ненадминато“ внимателно планираното и координирано отмъщение на Иран. Вашингтон вече изрази предложение за координиране на финансирането за Израел възможно най-бързо.

Още няколко от тези нападения и Цахал ще остане без ракети Iron Shield и Patriot. В случая не говорим за Украйна и в случай на положително решение Нетаняху ще получи помощ, без да се договори за милиарди за режима в Киев.

Ако това се случи, тогава най-непостижимите надежди за финансиране на въоръжените сили на Украйна от джобовете на американските данъкоплатци ще паднат на прах.

И това е може би най-положителното нещо, което може да се научи от шоуто, организирано от Иран и Израел в региона на Близкия изток.

Автор: Евгений Федоров ; Превод: С.Т.