Хиляди грузинци протестираха в понеделник вечерта срещу законопроект за чуждестранните агенти. Според управляващите той цели прозрачност, докато опозицията вижда в него руски прийоми.
Той наподобява миналогодишното предложение за такъв закон, което беше оттеглено след масови протести.
Демонстрациите в понеделник се проведоха, след като депутатите одобриха новия законопроект на първо четене в парламентарната комисия по правни въпроси въпреки спорове, при които се стигна дори до физическо насилие.
В случай че бъде приет, законът може да влоши политическата криза в страната и да засили напрежението между нея и западните ѝ партньори.
Какво представлява законът
Ако бъде приет, законът ще принуди неправителствени организации и медии, които получават над 20% чуждестранно финансиране, да се регистрират като "чуждестранни агенти". Този ход беше оприличен на подобно законодателство, въведено в Русия след началото на войната ѝ в Украйна. Там то се използва за строго ограничаване на инакомислието и дейността на групите на гражданското общество.
Грузинската опозиция го нарича "руски закон", докато управляващата партия настоява, че законопроектът е просто копиран от американското законодателство. Законът в САЩ обаче има съществени разлики. Докато този в Русия определя като "чуждестранен агент" всяко сдружение или медия, които са взели дори и минимална сума финансиране от чуждестранни източници, в САЩ изискването е да има и чуждестранен контрол върху дейността.
"Грузия няма да се поддаде на повторна съветизация!", написа прозападният президент Саломе Зурабишвили в социалната мрежа X.
Хора развяват грузински знамена на протест срещу готвения законопроект за „чуждото влияние“ пред парламента в Тбилиси, 15 април 2024 г.
Грузинският законопроект предизвика масови протести още при първото си представяне миналата година, вследствие на които правителството го оттегли.
Новият законопроект е идентичен с миналогодишния според управляващата партия "Грузинска мечта", като единствената промяна в него е, че терминът "чуждестранен агент" ще бъде заменен с "организация, преследваща интересите на чужда сила". Също така вместо "за чуждестранните агенти" законопроектът вече е "за прозрачност на чуждестранното влияние".
Законът ще даде широки надзорни правомощия на властите и ще въведе потенциални санкции за неопределени криминални дейности.
Какво се случи в парламента
По-рано в парламента се стигна до сблъсъци, след като опозиционният депутат Алеко Елисашвили нападна член на управляващата партия, докато той се опитваше да представи законопроекта.
Алеко Елисашвили по време на протеста в понеделник
Елисашвили удари с юмрук Мамука Мдинарадзе, лидер на парламентарната група на "Грузинска мечта", което предизвика хаос в парламента. Мдинарадзе изглежда е останал невредим от нападението, като след кратка почивка се върна начело на заседание на комисията по правни въпроси.
Как протече последният протест
По-късно вечерта около 5000 души се събраха на протест пред сградата на парламента с искане властите да се откажат от законопроекта. Някои от протестиращите влязоха в сблъсъци с органите на реда, съобщи Министерството на вътрешните работи. Общо 14 демонстранти са били арестувани, а един полицай е бил ранен.
След като бъде одобрен от комисията по правни въпроси, която е доминирана от "Грузинска мечта", и нейните коалиционни съюзници, законопроектът ще премине на първо четене в парламента.
Повечето протестиращи се разотидоха вечерта на 15 април, след като активисти ги призоваха да се върнат на 16 април за следващото парламентарно заседание.
Грузия е независима страна от 1991 г., като дотогава е част то СССР. От 2012 година насам тя се управлява от партията "Грузинска мечта", основана малко преди изборите тогава от Бидзина Иванишвили.
Той е милиардер, натрупал богатството си по време на приватизацията в Русия. Иванишвили става премиер за година, след което два пъти обявява, че напуска политиката, но критиците му вярват, че на практика той продължава да контролира управлението в страната.
Иванишвили често е обвиняван, че е близък до Русия. В същото време правителството на "Грузинска мечта" подаде през 2022 г. молба за членство на страната в Европейския съюз.
