Нека напомня. На 1 април израелски многоцелеви изтребители F-35 с шест ракети поразяват жилищна сграда в района на иранското консулство в Сирия. Сградата е щабквартира на бригаден генерал Мохамад Захеди от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Той отговаря за действията на Корпуса в Сирия, Ливан и Йемен. Неговият щаб планира и ръководи атаката на ХАМАС срещу Израел на 7 октомври 2023 г. От израелския удар загива генерал Захеди и още шест офицери от щаба му. Израел не потвърждава и не отрича удара.

Иран заявява, че ще отмъсти за понесените загуби, защото смята, че ударът е дело на Израел. Заканата създава нервозна обстановка и в Израел, и в САЩ. На администрацията наамериканския президент никак не е изгодно в този период да избухне мащабен конфликт в Близкия изток. Ако това стане, Иран сигурно ще блокира Ормузския пролив, което рязко ще увеличи цената на нефта и следователно цената на бензина в САЩ. Да не говорим за последиците за световната икономика. За президента Байдън това никак не е желателно в започналия предизборен период. Ето защо САЩ установяват контакти с Иран, за да го убедят, че трябва да отговори така, че в региона да не започне война.

Иран, от една страна, също не желае война с Израел, а от друга не може да остави без отговор израелския удар. Първата стъпка, която прави в това отношение, е превземане на контейнеровоза „MSC Aries“, чийто собственик е фирма „Zodiac Group“ на израелскиямилиардер Еял Офер.

Подготвяйки удара по Израел, Иран, чрез своя представител в Швейцария, предупреждава САЩ да не се месят, защото в противен случай ще пострадат техните бази в региона. Вашингтон не само, че не се впечатлява, но заявява, че ще защити Израел от ирански удар и че е готов да се присъедини към евентуална израелска атака срещу Иран. Тази американска готовност едва ли е принудила Иран да преразгледа плана си, защото по начало той няма никакво намерение да започне война с Израел.

След две седмици на подготовка Иран започва операция „Истинско обещание", нанасяйки удар по Израел в нощта срещу 14 април.

Ударът не е изненада нито за Израел, нито за САЩ и съюзниците от НАТО, създали заедно мощна военно-морска армада в региона.

Затова няколко часа преди началото на иранската атака системата за ПВО/ПРО на Израел/САЩ/НАТО и изтребителната им авиация са в пълна бойна готовност, включително израелските зенитно-ракетни комплекси „Железен купол“, „Прашката на Давид“ и „Ароу“ – противоракетна система за извън атмосферно прехващане на балистични ракети.

Иран координира своя удар със съюзниците си от Ирак, Ливан и Йемен. Според "Ню Йорк таймс" той използва 185 БЛА „Шахед-238“, 36 крилати и 110 балистични ракети, сред които, както твърди Техеран, и хиперзвуковата „Фатах-2“, представена през ноември 2023 г.

Ударът е нанесен на две вълни, като първата има за цел да предизвика израелската ПВО да изразходва ракетите си по второстепенни цели. Едновременно с нея "Хизбула" атакува щаб на ПВО на Голанските възвишения с реактивни системи за залпов огън. В същото време хутите допълват атаката с БЛА. Втората вълна, при която се използват балистични ракети, трябва да преодолее ПВО/ПРО на Израел/САЩ/НАТО и да нанесе удар по определените обекти.

Използваните БЛА от иранска територия летят с дозвукова скорост и трябва да преодолеят около 1800 км, което позволява на изтребителната авиация на САЩ, Великобритания, Франция, Йордания и Израел да ги откриват и унищожават без проблем. САЩ прехващат 70 БЛА и минимум три ракети, а британските изтребители оказват помощ от базите в Кипър и Румъния. Твърди се, че от използваните ракети седем са преодолели защитата на авиобаза „Неватим“в пустинята Негев, от която са излитали изтребителите F-35, нанесли удара по иранското консулство.

Иран твърди, че е нанесъл сериозни поражения на израелски обекти и поради това смята отмъщението за постигнато, а Израел - че са прехванати 99% от атакуващите средства и няма значителни поражения.

Всъщност всичко, което стана през нощта срещу 14 април, твърде много прилича на двустранно командно-щабно учение с бойна стрелба.

Едната страна, Иран, е в ролята на атакуваща, а другата, Израел и съюзници, са отбраняващи се. Страните формулират целите на учението, разработват съответни планове и извършват информационно осигуряване за придаване на законен характер на следващите действия.

Иран си поставя за цел да покаже решителност при отстояване на националния си суверенитет, да провери реакцията на противника при нанасяне за първи път на удар от своя територия, съгласуваността в работата на щабовете и подчинените им поделения, да установи бойните възможности на използваните ударни средства в реални условия и да  демонстрира военно-промишлените си възможности пред съседните държави. Много е важно да се увери в състояниетона противниковата система за ПВО/ПРО, както и да покаже на САЩ/НАТО, че тяхното присъствие в региона вече не е безопасно.

Целите на Израел са не по-малко сериозни. Той също трябва дапровери функционалността на щабовете и подчинените им войски, да докаже ефективността на ешелонираната система за ПВО/ПРО, да се убеди, че може да отрази удар от иранска територия, както и да провери готовността на съюзниците за оказване на помощ и техните бойните възможности.

Разборът на учението е направен, както е редно, от старшия ръководител, т.е. от американския президент. В телефонен разговор сутринта на 14 април, според CNN, президентът Байдън резюмира: „Израел трябва да приеме случилото си като победа, защото, съгласно текущата оценка, иранският удар е неуспешен, а израелският военен потенциал доказа превъзходството си“. Той, като човек с добро възпитание, скромно премълчава ролята на израелските съюзници в отминалата въздушна схватка. Но твърдо добавя, че

„САЩ няма да подкрепят израелска контраатака срещу Иран“.

Доброто в тази американска намеса е това, че налага на Израел да не отвърне така, че войната в региона да стане неизбежна. Но все пак, за собствено удоволетворение, на 14 април израелските ВВС нанасят удар по обект на "Хизбула", разположен в дълбочина на ливанската територия.

Най-важният резултат от действията на Иран е в това, че той  доказа възможността за нанасяне на поражение на Израел с дистанционни удари. Това подкопава същността на израелската концепция за сигурност, която се основава на военнотехническо превъзходство над съседните арабски страни. С това той всява такъв респект, че те дори не допускат, че могат да го победят.

Те знаят, че Израел има ядрено оръжие, макар че той твърди, че няма, но казва, че ще го използва, ако се наложи.

Добре, но Иран може да създаде радиологично оръжие, т.е. да снаряди бойните глави на няколко ракети с радиоактивно вещество. След като неговите ракети преодоляват изградената плътна система за ПВО/ПРО, то при реална война на Израел могат да се нанесат  неприемливи загуби.

Освен това Иран показа, че не само Израел притежава високоточни оръжия с голям обхват и с това прави неговата концепция за военнотехническо превъзходство не особено състоятелна. Дори фактът, че Израел не нанесе веднага мощен удар по Иран, показва, че той няма сили, без подкрепата на САЩ, сам да се справи с най-големия си враг в региона.

Въпреки положителния за Израел разбор на учението от президента Байдън, изобщо не е сигурно дали премиерът Нетаняху ще се съобрази с неговата оценка и препоръка. Действията му зависят и от реакцията на израелското лоби във Вашингтон, поради което в близко бъдеще напълно е възможно проведеното командно-щабно учение да се окаже първи етап от  пълномащабна война в региона. Надеждата, че това няма да се допусне, се крепи само на това, че последиците от нея за САЩ и съюзниците от НАТО ще бъдат твърде неприемливи за тях.