Корпоративното „изселване“ от Русия след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. е струвало на чуждестранните компании повече от 107 млрд. долара под формата на отписвания и загубени приходи, показва анализ на фирмени документи, осъществен от Ройтерс.

Загубите се увеличават с една трета в сравнение с предходните данни от август 2023 г., което подчертава мащаба на финансовия удар върху корпоративния свят от войната в Украйна, пише информационната агенция.

„Тъй като войната продължава, военната помощ от Запада за Украйна е колеблива, а детайлността на западните санкционни режими се увеличава, компаниите, които искат да напуснат Русия, вероятно ще се сблъскат с допълнителни трудности и ще трябва да приемат по-големи отписвания и загуби“, коментира Иън Маси, ръководител на отдела за корпоративно разузнаване за Европа, Близкия изток и Африка в консултантска компания за глобален риск S-RM.

Президентът на Русия Владимир Путин, който си осигури нов мандат начело на Русия, ще задълбочава изолацията на страната от Запада, вкл. чрез допълнителни конфискации на активи и политически натиск, добавя Маси.

Москва изисква отстъпки от най-малко 50% при продажбите на чуждестранни активи и постоянно затяга изискванията за напускане на страната. Чести са случаите за продажби на руски операции от западни корпорации за, например, една рубла.

Тази година бяха обявени продажби на активи, притежавани от Shell, HSBC, Polymetal International и Yandex NV, на обща стойност близо 10 млрд. долара и с отстъпки до 90%. Наскоро Danone обяви, че е получила регулаторни одобрения за продажба на своите руски активи, като компанията ще понесе обща загуба от 1,3 млрд. долара.

Около 1000 чуждестранни компании са напуснали Русия от началото на войната в Украйна. Австрийският производител на тухли Wienerberger също продаде руските си заводи и напусна пазара, съобщи RBC Daily в четвъртък.

Стотици западни компании обаче, включително френският търговец на дребно Auchan и Benetton, все още работят в страната. Други не са продали бизнеса си, но са го спрели, според анализ на Yale School of Management.

Западните държави замразиха около 300 млрд. долара от златните и валутните резерви на централната банка на Русия. Германия национализира завода на „Газпром“ в страната и го преименува и постави рафинерията на „Роснефт“ под германско попечителство.

Русия се закани да отмъсти на предложенията на Европейския съюз (ЕС) за преразпределяне на милиарди евро от лихви, спечелени от нейните замразени активи. Москва предупреди за катастрофални последици и заяви, че всеки опит за отнемане на нейния капитал или лихви е "бандитизъм".

Западните банки също са загрижени за правните спорове, които може да породи евентуална конфискация на замразени руски активи.

„Няма западни активи в Русия, за които да се счита, че са в безопасност, докато Кремъл продължава да води война“, казва Маси.

Москва вече пое временен контрол върху активи, собственост на няколко западни компании, включително Fortum, Carlsberg, OMV и Uniper.

Руската държавна информационна агенция РИА изчислява, че Западът ще загуби активи и инвестиции на стойност най-малко 288 млрд. долара, ако Москва предприеме насрещни действия. Оценката се основава на данните за преките инвестиции на ЕС, страните от Г-7, Австралия и Швейцария в руската икономика в края на 2022 г., които възлизат на 288 млрд. долара.

Според сметките на РИА страните от ЕС притежават активи в Русия за 223,3 млрд. долара, от които Кипър – за 98,3 млрд. долара, Нидерландия – за 50,1 млрд. долара, а Германия – за 17,3 млрд. долара.

От Ройтерс уточняват, че не могат да проверят точността на данните.

Твърдият подход на Москва нанася щети и на Русия. Адвокатът Джереми Зукър, експерт по санкциите, казва, че изненадващо голям брой клиенти на неговата фирма в широк спектър от индустрии са решили да напуснат изцяло страната и вероятно няма да са склонни да се върнат дори след края на военните действия.

В резултат на това значителни технологии са напуснали страната и Русия може вече да не е в състояние да поддържа определено високотехнологично производство, казва Зукър. Това подсказва за значителна степен на увреждане на руската икономика, допълва той.

Указ от 2022 г. забранява на инвеститори от „неприятелски“ страни – тези, които са наложили санкции на Русия заради действията ѝ в Украйна – да продават дялове в ключови енергийни проекти и банки без изричното одобрение на президента.

Междувременно много производители на основни продукти за ежедневието и потребителски стоки се въздържан да напуснат изцяло Русия с аргумента, че обикновените хора в страната разчитат на техните продукти. Сред компаниите, които все още имат някакви операции в страната, са Mondelez, International PepsiCo, Auchan, Nestle, Unilever, Reckitt и др.

Други компании, като банката Intesa Sanpaolo, са изправени пред бюрократични пречки да напуснат руския пазар.