Ако американските щати са, както някога бе казал бившият съдия от Върховния съд Луис Брандайс, „лабораториите на демокрацията“, тогава си струва да следим внимателно какво се случва в Калифорния в момента, пише Рана Форухар за Financial Times.
Заплахата от повишаване на данъците и политическото говорене за „облагане на богатите“ накара някои богати жители на Златния щат, включително технологични предприемачи, да се отправят към по-евтини „пасбища” като Остин, Тексас или Маями, Флорида. Това от своя страна предизвика тревоги за по-голяма миграция, която би оказала влияние не само върху данъчната основа на щата, но и върху растежа и иновациите, които превърнаха Калифорния в петата по големина икономика в света.
Това е изключително сложна ситуация. Макар никой в наши дни да не изпитва особена симпатия към богатите хора или компании (вижте неотдавнашната оправдана ярост относно разкритията на ProPublica, показващи колко малко данък плащат най-богатите американци) или да не вярва в икономиката с ниски данъци за бизнеса и заможните, заплахата от данъчен и регулаторен арбитраж от други щати е реална.
Добрата новина е, че Калифорния прилага типичното си креативно мислене към проблема. Ами ако има друг начин да се впрегне богатството на компаниите и гражданите в полза на всички?
Една такава идея, която набира популярност, е т. нар. „предварително разпределение“. За разлика от традиционните методи за преразпределение, при които държавата облага съществуващото богатство и след това го използва за подкрепа на различни проекти и групи от хора, предварителното разпределение е свързано с впрягане на капитала по същия начин, по който го правят инвеститорите, и след това с използване на приходите от растежа на капитала (който както знаем изпреварва ръста на доходите) за финансиране на публичния сектор.
Идеята да се позволи на повече хора да станат собственици на капитал реално действа от известно време. Програмата CalSavers, създадена през 2016 г., позволява на лица като фрийлансърите или независимите предприемачи, които нямат достъп до пенсионни сметки в частния сектор, да подпомогнат професионално управляваните фондове в система, ръководена от държавата.
По същия начин предложение 24, Законът за правата за поверителност в Калифорния, беше прието миналата година и ще влезе в сила през 2023 г. Това всъщност създава един вид скрит държавен фонд, в който 93 цента от всеки долар, набрани от таксите, плащани от компаниите за нарушения на неприкосновеността на личния живот (които, като се има предвид естеството на надзорния капитализъм, вероятно ще са значителни), могат да бъдат инвестирани от Министерството на финансите, като приходите от евентуалните печалби се използват за плащане на правителствени операции. „Това е начин да ни се помогне да не вдигаме данъци“, казва лидерът на мнозинството в Сената на Калифорния Робърт Херцберг, демократ.
Той, заедно с някои много богати калифорнийци като бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид и основателя на Snap Евън Шпигел, предложиха концепцията да бъде разширена до нещо, наречено „универсален базов капитал“. Идеята е, че първоначалните вноски на собствения капитал от компании или филантропи могат да бъдат инвестирани във фонд, който след това ще се използва от отделни калифорнийци за неща като пенсионна сигурност, здравеопазване и т.н.
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм вече предложи в бюджета за 2021-2022 г. да се използва част от данъчния излишък на щата тази година - което заедно с федералните пандемични помощи вкара допълнителни 100 милиона долара в местната хазна - за стартиране на сметки за колежа за всеки първокласник с ниски доходи в щата.
Човек може да си представи как щатът отива по-далеч, придобивайки малка капиталова позиция, може би 3-5 процента, в стартиращи фирми, както вече правят страни като Израел или Финландия. Като се има предвид, че текущата стойност на публично търгуваните компании в Калифорния е приблизително 13 трлн. долара, това не е промяна. Ако щатът беше успял да си осигури дори малък дял в сегашните топ фирми преди няколко десетилетия, в момента движението „Окупирайте“ Силициевата долина в Калифорния можеше да има далеч по-малка инерция.
Според мен предварителното разпределение не трябва да замества данъчното облагане. То не може да запълни празнината, а данъците във всеки случай са начин за укрепване на чувството за граждански дълг и принадлежност. Но на него трябва да се гледа като на нов поток от приходи, особено подходящ за епоха, в която мрежовите ефекти и нематериалните активи концентрират богатството не само в по-малко ръце, но и в по-малко бизнеси, които могат да генерират големи печалби с много по-малко служители.
Предварителното разпределение също може да помогне за по-доброто синхронизиране на публичните и частните стимули и награди. Огромното богатство, натрупано от водещи компании, отчасти зависи от силата на обществените блага - добри училища, прилична инфраструктура, основни изследвания и т.н. Както икономисти като Мариана Мазукато често отбелязват, защо данъкоплатците трябва да плащат сметката за, да речем, полагане на високоскоростни интернет кабели, без да получават нищо от търговската полза от тях?
Всъщност, ако предварителното разпределение работи в „лабораторията” на Калифорния, очаквам то да бъде възприето по някакъв начин на федерално ниво. Администрацията на Обама всъщност се опита да въведе собствена версия на програмата CalSavers за страната като цяло, наречена myRA, но тя се провали отчасти, защото средствата бяха инвестирани само в супер безопасни нискодоходни държавни ценни книжа в момент, когато пазарът като цялото растеше далеч по-бързо.
Дори в настоящия политически поляризиран момент това е идея, чието време може да е дошло. Предварителното разпределение се подкрепя от такива на пръв поглед невероятни съмишленици като хедж фонд мениджъра Рей Далио и левият икономист Джоузеф Стиглиц. Може би това е така, защото то макар да не променя коренно пазарната система, разширява дяловата собственост: комбинация от капитализъм и социализъм, подходяща за нашето време.
