Златото се появило на Земята след сблъсъка й с друга планета

Цялото налично злато на нашата планета вероятно се е появило след космическа катастрофа – сблъсък на Земята с друго космическо тяло с размерите на Плутон, съобщиха „Сайънс“ и „Дискавъри“.
Авторът на изследването Уилям Ботке от Института за изследване на Луната на НАСА и неговите колеги отбелязват, че в процеса на формиране на планетата тежките елементи, близки по геохимични свойства до желязото – платина, паладий, кобалт, никел, молибден, злато, иридий, осмий и други, би трябвало да се придвижват от периферията към центъра на планетата.
„Според нашите представи за процеса на формиране на Земята и другите планети с железни ядра и силиконови мантии елементите със свойства, близки до тези на желязото, се придвижват към ядрото на планетата, поради което в кората на планетата не би трябвало да има злато или руди на други сидерофилни елементи“, обясни един от авторите на изследването Ричард Уокър от Университета на Мериленд.
Фактът, че добиването на метали на Земята процъфтява от хиляди години насам, свидетелства за това, че дори и след формирането на мантията и ядрото на планетата определени процеси са довели до обогатяването на кората на Земята с тежки елементи. Възможно е тези метали да са попаднали на Земята в резултат от „тежка метеоритна бомбардировка“ в късните стадии на формирането на Слънчевата система. До момента обаче учените не бяха установили дали сблъсъкът е бил един, или планетата ни е попаднала под продължителен обстрел. Според компютърните симулации няколко мощни космически удара отпреди около 4,5 млрд. години са източникът на сидерофилните материали на Земята.
С помощта на компютърни модели Ботке, Уокър и техните колеги изчислили параметрите на космическия обект, донесъл на Земята злато и други метали. Изследователите изработили няколко критерия, според които космическият „благодетел“ би трябвало да е достатъчно голям, за да пробие кората на планетата, но не толкова голям, че да разруши ядрото й, както и да съдържа достатъчно количество сидерофилни вещества. Резултатите от изчисленията показали, че най-подходящо при тези условия се оказва космическо тяло с диаметър от 2500 до 3000 километра – размери, съответстващи на тези на Плутон. Размерите на космическото тяло, донесло металите на Луната, би трябвало да са 250-300 км. По същото време подобни „бомбардировки“ доставили сидерофилни метали и на Марс, а вероятно ударите са донесли и вода на Луната.
„Тези тела са достатъчно големи, за да подсигурят наличната концентрация от високосидерофилни елементи, но не толкова, че техните разрушени ядра да се слеят с ядрото на планетата“, казва Ботке.

Станете почитател на Класа