Ранната Вселена била течна

В първите моменти след възникването си Вселената е била не само много гореща и плътна, но е имала и свойствата на гореща течност, съобщи „Сайънс дейли”. Това са установили учените от детектора ALICE, работили съвместно със свои колеги от Университета в Бирмингам в рамките на експеримент, при който са били сблъскани оловни ядра в Големия адронен колайдер на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).
С ускоряването и сблъскването на оловни ядра с максималната възможна енергия в рамките на експеримента ALICE са били получени изключително горещи и плътни субатомни „огнени топки”, пресъздавайки условията в първите няколко микросекунди след Големия взрив. Учените смятат, че тези мини Големи взривове създават температури от повече от десет трилиона градуса. При подобни температури обикновената материя се очаква да се разтопи и да се превърне в първичен бульон, известен като кварк-глуонна плазма. Тези първоначални резултати от оловните сблъсъци вече опровергаха няколко теоретични модела във физиката, включително и онези, които предвиждаха, че кварк-глуонната плазма, създадена при подобни енергии, ще има свойствата на газ.
Въпреки че предишни изследвания в САЩ при по-ниски енергии показаха, че горещите огнени топки, получени при сблъсъците на ядра, се държат като течност, много от учените очакваха кварк-глуонната плазма да има свойствата на газ при много по-високи енергии. Учените от Колежа по физика и астрономия към Университета в Бирмингам имат ключова роля в тази нова фаза в програмата на Големия адронен колайдер, която идва след седем месеца успешни сблъсъци на протони с високи енергии. „Въпреки че сме още в началото, вече научихме много за ранната Вселена”, обяснява д-р Дейвид Евънс от Университета в Бирмингам, който е и водещ британски изследовател в експеримента ALICE. По думите му тези първи резултати, изглежда, доказват, че Вселената е приличала повече на свръхгореща течност веднага след Големия взрив. Учените установили също така, че при тези сблъсъци възникват повече субатомни частици, отколкото някои теоретични модели са предвиждали. Огнените топки, образувани при сблъсъците, имат кратък живот, но когато „бульонът” се охлади, учените могат да наблюдават хилядите частици, излъчени от огнените топки. Точно в тези „отломки” те успяват да намерят доказателства за поведението на „бульона“.

Станете почитател на Класа