Self brainwashing, изложба на Михаил Михайлов, съвместна реализация и кураторска работа Донка Мишинева и Ханес Андерле, Галерия +359, до 26 юни 2021 г.

 

Проектът Self brainwashing на Михаил Михайлов е един от редките случаи, в които Водната кула в софийския квартал „Лозенец“ – едно сложно пространство, изискващо да бъде „опитомено“ от експозиционните инсталации – се превръща в рамка, едва задържаща съдържанието на изложбата. Смесицата от елементи – видеа, обекти, звукова инсталация и пърформанс – конструират деликатния баланс между казано и неказано. В спираловидно развиващия се интериор на кулата са подредени бели обекти, поставени на специални конструкции или столове, геометрични форми, съчетани с намерени предмети, почистващата част от четки, чиито черни косми разсичат като нож белотата.

 

 

Семантиката на косматите повърхности, прикрепени към архитектурните детайли или като част от обектите, е свързана с почистване и заличаване на следите от човешка дейност и изминаващото време, отлагащо разнообразни свидетелства за стареене и разпад в пространството. Това е темата на виртуозно изпълнените рисунки, експонирани като част от цялостната инсталация, изобразяващи не много забележимия боклук, който винаги съпътства човешкото съществуване. Зрителят попада в интериора на Водната кула – отдавна сменил функцията си за съхранение на вода – превърнат в свят, съществуващ извън времето.

 

Разпознаваемите детайли от този свят създават илюзия за разбирането на възходящо развиващ се наратив, следващ нивата в кулата, но всеки пореден етаж само поставя нови въпроси, без да загатва отговори. Защитните медицински костюми, с които Михаил прави пърформанси от началото на своята кариера, са осигурени за всички желаещи да се слеят с белотата на интериора. Лицата на хората в тях са другият контрапункт, който смущава спокойствието на застиналите в странни пози предмети. В този смисъл те могат да бъдат обобщени като цветни многоточия в преобладаващата липса на цвят в пространството.

 

Основната част от скулптурните форми са създадени от такива костюми, натъпкани с намерени обекти, скрити в бялата материя и лишени от заложените в тяхното производство функции. Тяхното предишно предназначение, както и дискурсът към тялото в неговата социална репрезентация, свързана с непрестанното човешко желание да го фиксира в калъпите на моделите за красота и съвършенство, нямат никакво място в тази среда на неопределеното. Посетителите, които използват костюмите и превърнатите в самостоятелна инсталация защитни шапки, се унифицират и стават част от застиналата белота, самите те изгубени в облекло, създадено да защитава човешкото тяло, а не да го крие.

 

Пърформансът при откриването на изложбата отново е свързан с идеята за скриване и заличаване – фигурата на автора, облечен в бял защитен костюм, входът и част от двора на галерията постепенно са потопени в бяла материя от уред, изстрелващ големи количества ефирна бяла пяна, а тя за известно време създава затруднение на хората, които не са в защитни облекла, да видят изложбата.

 

Това препятствие, както и необходимостта да бъде преминато със защитен костюм слагат началото на развиващата се в кулата история. Пяната, изчезваща сравнително бързо, под която пейзажът отново започва да се разкрива, е в началото на Self brainwashing акта, който трябва да изпитат посетителите. Нейната ефирност и нетрайност са в основата на въпроса за стабилността на възприятията, за свързаността им с индивидуалния опит и знание, трудно справящи се с все по-осезателния бърз ход на времето, което сменя гледките и гледните точки. Първото видео, поставено до входа на сградата, е метафора на това движение на мисълта в контекста на създадения от Михаил Михайлов свят. Легнал на скейтборд, художникът непрестанно се върти около дърво, заобиколено от дървена пейка.

 

Действие без начало и без край, като визуална илюстрация на ехото, което чрез микрофони и гласовете на публиката озвучава изложбата чрез специфичната акустика на кръглото пространство. Подчертаната триизмерност на обектите губи смисъл, защото тя само създава илюзията за функционалност и приложимост на форма, която може да бъде интерпретирана по различни начини според нагласата на гледащия. Последното видео, поставено в тъмния резервоар, намиращ се в сърцевината на кулата, представя мъчителното движение на художника в тесния проход между две стени, които накрая го притискат и принуждават да започне отначало. Така нестабилността на перцепцията е визуализирана в цикличността на индивидуалното усилие, с което се свързва осмислянето и назоваването на детайлите от битието с точните им имена.