- Господин Чакъров, на 8 октомври откриват завода за преработка на боклук край Шишманци, близо до Пловдив. Той се построи сравнително бързо и безпроблемно, за разлика от този в София. Защо според вас се получи така?
- Не бих казал, че заводът в Пловдив беше изграден толкова бързо и безпроблемно. Първата му копка беше направена по времето, когато аз бях председател на парламентарната комисия по околна среда и води в 39-ото Народно събрание (2001-2005 г.). Работата продължи и по времето, когато бях министър на околната среда. Но наистина заводът е добър пример за сътрудничество между държава, община и частен инвеститор. Това е един от начините да се решават сериозните проблеми в областта на управлението на отпадъците в страната, който отговаря на екологичните изисквания. Искам да подчертая, че при съдействието, оказвано от страна на МОСВ за реализацията на този проект, не са правени никакви компромиси по отношение на нормите за опазване на здравето на хората и на околната среда. Следили сме за всякакви нарушения.

- Има ли такива?
- По отношение на завода в Шишманци всички процедури по екологичното законодателство бяха изпълнени, затова и продължи по-дълго изпълнението на проекта - за да бъдат спазени всички екологични изисквания и да не се допусне риск за здравето на хората и за околната среда.

- Ревизията на сключваните договори по програма "Околна среда" в сектор "Води" и Предприятието по управлението на дейностите за опазване на околната среда (ПУДООС) установи, че повечето са със завишени цени и за по-малки населени места, за които казват, че са контролирани от ДПС. Как ще коментирате това?
- Надявам се, че си спомняте, че аз подкрепих публично в пленарната зала на Народното събрание предложението да бъде извършен такъв одит и нямам никакви притеснения. Очаквам след приключването му да престанат спекулациите за непрозрачни решения, за финансиране на неприоритетни проекти, за преоразмеряване на канализационни мрежи.

- На какъв принцип са определяни проектите, които сте финансирали?
- Винаги сме залагали на балансиран подход. Финансовият ресурс в предприятието е ограничен. Ако се заложи само на големи обекти, това означава съвсем малък брой общини да са облагодетелствани, а останалите да нямат никакъв достъп до финансиране. Това е несправедливо. Не можем да лишаваме по-малките селища от инвестиции за течаща вода в домовете и канализация. Те биха изостанали още повече. Трябва да се има предвид, че тези проекти имат и социален ефект. Липсата на нормална инфраструктура в малките селища и в селата ни е една от причините за обезлюдяването им през последните години. Нямаме право да не отчитаме и това. Имахме подобна дискусия преди дни в парламентарната комисия за контрол на средствата от еврофондовете и други колеги също споделиха тази позиция. Дори беше посочено, че при одобряването на разходите за проектите във водния сектор трябва да се отчита и социалната им цена и да се предвиждат разходи за включване на къщите към изградената канализация, защото много хора не могат да си го позволят сами. А когато инвестицията не стига до всеки един от нас, тогава няма смисъл от нея.
Никога не са давани предварително средства за проектите, пари са се изплащали само за извършени дейности, и то след проверки на място и след съставянето на съответните протоколи за това. Освен това при подаването на документите за проектите всеки кмет подписва декларация за достоверността на представената информация, включително и дали проектът не се финансира от друго място, така че всеки подписал се носи отговорност. Същевременно винаги сме правили официални запитвания до съответните компетентни министерства като това на земеделието и храните, МРРБ, тогавашното МИС. Използвали сме всички възможности за контрол.

- Какви проблеми очаквате със забавените проекти по ИСПА. Има ли опасност да връщаме средства, тъй като усвояемостта до момента е много ниска (под 20%)?
- Не е редно да се стигне дотам да не бъдат усвоени средствата по ИСПА за околна среда, защото бяха създадени всички предпоставки проектите да се реализират. Когато поехме управлението на МОСВ през август 2005 година, заварихме подписани договори само за три пречиствателни станции и за шест депа за отпадъци. Бяха договорени 76,4 млн. евро при обща финансова рамка на ИСПА за околна среда от 507 млн. евро. За целия този период от 2000 до август 2005 година бяха разплатени 30,8 млн. евро. Буквално през изминалите четири години ИСПА беше спасена, бяха спасени проектите за пречиствателните станции, за депата за отпадъци. Оставихме подписани договори за 95,4 процента от всички средства по ИСПА за околна среда. До края на тази година трябва да бъдат готови 7 пречиствателни станции, през януари и февруари – още две. Притеснения имам единствено за проекта за водния цикъл на София. Надявам се, след извършената огромна работа и постигнатото благодарение на доброто сътрудничество между МОСВ и Столичната община и със съдействието на тогавашния кмет и сегашен премиер Бойко Борисов, той да приключи успешно и да бъдат усвоени предвидените 58,5 млн. евро.

- Страната ни реши да съди Брюксел заради това, че ни бяха намалени националните квоти на вредни емисии от 67,6 млн. т на 42,3 млн. тона. Какви са шансовете ни да спечелим и какво ще последва от това?
- Да, това решение на ЕК беше неочаквано за нас, ние научихме за него буквално дни, преди то да бъде обявено официално. Спешно организирахме разговори с ЕК, имахме и среща с еврокомисаря по околна среда Ставрос Димас с мое участие и с участие на тогавашния председател на парламентарната комисия по околна среда Георги Божинов, за да изразим нашето несъгласие. Представихме всички аргументи, за да защитим необходимостта от по-голямо количество квоти, предвид догонващото развитие в областта на икономиката, което трябва да извърши България. В крайна сметка заведохме дело. Научавам, че по подобни дела за Полша и за Естония вече има положително решение на съда в Люксембург. Дано и за България да има положително становище, имаме нужда от тези квоти за развитие на бизнеса.

- Много от разрешителните и лицензионните режими вече ще се дават на регионално ниво. Докато бяхте министър, те се вземаха централизирано. Какви са плюсовете и минусите на такава промяна?
- И по време на предишното управление на МОСВ някои разрешителни също се издаваха от регионалните структури – РИОСВ и басейновите дирекции, това е регламентирано в законодателството. Аз по принцип подкрепям облекчаването на режимите и очаквам да се запозная с конкретните предложения на МОСВ след заявените намерения да бъдат направени промени в тази посока.

- Г-н Чакъров, има ли дистанциране между БСП и ДПС, откакто минахте от управляващи в опозиция?
- Не бих казал. Ние винаги сме били конструктивна и диалогична партия. Отворени сме за диалог с всички партии без крайните политически субекти. Това важеше преди, важи и сега.

- Как ще коментирате факта, че „Атака“ е най-безкритичната партия към ГЕРБ в момента?
(отказва да коментира)

- РЗС твърдят, че ако Конституционният съд вземе решение, че изборите в Турция наистина са били фалшифицирани и невалидни, ДПС би трябвало да изгуби поне 7 депутатски мандата. Притеснявате ли се, че може наистина да стане така?
- Нашата позиция е представена пред Конституционния съд. Там сме представили декларация на парламентарната ни група. Предполагам, че позицията на КС ще бъде една принципна позиция.

- Шумя се много около новата мюсюлманска партия в Славяново, като една от тезите е, че зад нея стои ДПС, за да може да бъде разпознато като умерен и разумен фактор на фона на по-агресивен тип политика. Така ли е?
- ДПС ясно и категорично заяви, че няма нищо общо с тази партия. Господин Лютви Местан го каза и от парламентарната трибуна.

- Първото нещо, което премиерът Борисов заяви, след като стана ясно, че ГЕРБ печели изборите, е, че етническата стабилност в страната ще се запази...
- ...Това е динамичен процес и се надявам, че всички политически сили ще работят да има стабилност в страната. ДПС е зряла и мъдра политическа сила, която допринася много за демократичните процеси в държавата. Със сигурност сме и ще бъдем конструктивна опозиция.

Интервюто взе: Райко Байчев