Изборите за Европейски парламент поощриха една партия - ДПС. Това заяви политологът Георги Карасимеонов. Професор Карасимеонов е един от участниците във форума "Политика и общество", организиран от фондация "Фридрих Еберт" на тема: "Изводите от изборите за Европейски парламент в България". Свои коментари направиха и колегите му Регине Шуберт от фондацията, проф. Петър-Емил Митев и Румяна Коларова.

Георги Карасимеонов се спря на два процеса, които се откроиха след изборите. За разлика от предишните евроизбори при сегашните имаше редица индикации за промени, които настъпват в партийната система, както и сигнали за отношението на избирателите към управлението на страната. Въпреки че се запази лявоцентристкият блок, съотношението в него рязко се промени в полза на ДПС. В бъдеще, обаче, той прогнозира, е ДПС ще бъде отслабена, ще намалява нейната коалиционна сила. А БСП получи нов конкурент в лявото пространство. Върхушката в тази партия е силно укрепена и засега няма вариант за нов лидер, различен от Станишев. А това е слабост на самия Станишев - да не подготви свой наследник досега, каза той. Вътре в БСП няма такова съотношение на силите, което да предизвика промяна. Въпреки че АБВ не изпрати депутат в ЕП тя има достатъчно капацитет, за да разчупи монопола в лявото пространство на следващите парламентарни избори. На трето място - утвърди се дясноцентристкият блок, в който доминира ГЕРБ. Тази партия успя да се запази като сериозна алтернатива и това не бива да се пренебрегва. И в следващи конфигурации на НС ще играе роля. Появи се и коалиционен партньор на ГЕРБ - РБ. И ако този блок успее да преодолее вътрешните си противоречия, ако се укрепи и влезе в следващия парламент, това ще усили дясноцентристкия алианс, обясни проф. Карасимеонов. Забелязва се и криза при националистите, особено при Атака, която бе наказана от избирателите заради нейния краен проруски курс, при който бе загърбен националния интерес. Това говори, че не са верни анализите, че България едва ли не се превръща в някакъв троянски кон на Русия - много пресилени тези, подчерта професорът. Дали Атака ще се възстанови от това поражение мен лично ме съмнява, а и не се виждат перспективи за обединение на националистическите сили у нас, констатира той. Особено като се има пред вид, е партията на Бареков иска да превземе тази територия, досега обитавана от националистическите партии. А и той декларира, е ще работи не с Атака, а с НФСБ.

Появи се наистина един изцяло нов играч на политическата сцена - "България без цензура". Тази партия се превръща в сериозен български фактор с потенциал да влияе на следващите правителства, смята проф. Карасимеонов. В момента тя има силна популистка идеология, силно е централизирана около фигурата на Бареков, който съвсем не е безпроблемен и създава впечатление на един нестабилен политик. Предстоят, обаче, пред тази партия сериозни тестове за популизма е характерно, е бързо избуява като влияние, но и бързо може да се срине. Изборите за ЕП бяха вот, който поощри една от партиите - ДПС, но наказа мандатоностеля БСП и това правителство все повече е на куц крак, вследствие на ограничената парламентарна подкрепа. Ситуацията около правителството става много сложна и се налага да се направи партийно прочистване, което се практикува с нови избори. Професорът се притеснява също от ниската легитимност на кабинета. Затова се иска стабилно парламентарно мнозинство и в тази посока е препоръчителен германският вариант широка коалиция, но за момента това не е възможно да стане у нас, посочи той. Има реална опасност, ако не се направят сериозни промени и ако не се стигне до предсрочни избори да се блокира политическия процес. Виждаме какво става в парламента - някъде се е скрил Волен Сидеров и не се знае каква ще бъде новата му тактика. Притеснява ме и езикът на противопоставяне в публичното пространство, подчерта Карасимеонов.

Какъв беше смисълът на тези избори, запита проф. Петър-Емил Митев.

Присъстваме на геополитически преход - от еднополюсен към двуполюсен свят, каза той. Това ще даде отражение за десетилетия напред, прогнозира той. С факта на необратимото присъединяване на Крим към Русия и гражданските пропасти, които се копаят в момента в Украйна попадаме в нов, различен от вчерашния свят. В скоро време първа сила в света ще бъде Китай, след него - САЩ, а на трето място - Индия. Къде тогава остава ЕС?

Европа се намира на кръстопът, на който изборите трябваше да дадат отговор - към федерация или конфедерация? Евроатлантическа Европа трябва да бъде разглеждана и през призмата на подготвяното Трансатлантическо сътрудничество. Има много въпроси, на които в ЕС няма отговор. Няма отговор дали съюзът иска да присъедини Украйна, няма отговори дали Украйна е готова да плати цената за това. Каква е перспективата на Европа не чухме преди тези избори и имаше ли поне една теза за Трансатлантическото споразумение? За България не изпращаме нито един евроскептик в ЕП, констатира проф. Митев.

Некоректно е резултатът от последните избори да бъде директно екстраполиран към парламентарните избори, смята професорът. Дотук сякаш са се оформили два блока БСП-ДПС и ГЕРБ-РБ, с "България без цензура" като евентуален балансьор. Несъмнено е, е тежестта на ДПС се увеличава в Страсбург, макар Анкара на Ердоган да не им даде благословия. ДПС се ориентира към позицията на балансьор. При БСП зейна генерационна пропаст тя остана на четвърто място от гледна точка на привличане на млади хора и при тях се усеща интелектуален дефицит. Изборите пренаредиха партиите , но не дадоха отговор за състоянието на управлението, не дадоха формула за властта, смята той. Трябват нова принципност, нови лица. България е разделена, но и Европа е разделена, каза професорът. Макар че ПЕС, ръководена от Станишев се представи добре на тези избори. В момента оставката на Станишев от поста му в БСП не би била изход за партията, а усилване на кризата, смята професорът. Ново правителство и нови избори у нас могат да дадат нова конфигурация, но не и начин да се стигне до политическо обединяване в полза на националните интереси. Необходим е нов политически език, защото в момента у нас не може да се води смислен дебат, е мнението на проф. Петър-Емил Митев.

Чета по медиите за успехите на евроскептиците, но този етикет не прави разграничение между две коренно различен тип партии едните определяме като антиевропейски, а другите като евроскептици, твърди политологът Румяна Коларова. Не поддържам оценката, че имаме победа на евроскептиците или на антиевропейците, каза тя. Голямата опасност на ЕС е свързана с липсата на опозиция в ЕП, смята Коларова. Според нея в момента новите страни-членки са върнали оптимизма в ЕС. Там, където имаме пробив на евроскептиците това се свързва със силно застъпения мажоритарен елемент на националната изборна система, посочи тя. За страни като България евроизборите имали ефект на второстепенни парламентарни избори. Утвърди се двублоковия модел, което означава стабилизиране на демокрацията, въпреки силно отслабения ляв блок. Отслабването на този блок е свързано с две тенденции - нарушаване на баланса между националната партия БСП и регионалната ДПС, която започнала да доминира с краен ефект дестабилизация. В десния блок имаме стабилизация, която не е количествена. При ГЕРБ силата на партийната стабилизация бе потвърдена на тези избори, а РБ е една заявка към връщане във властта чрез ГЕРБ, израз на връщане към традиционното дясно, смята Коларова.