Опитът в европейският предизборен дебат да бъде насаждано традиционното противопоставяне „леви - десни" няма да успее. Той всъщност стои далече от това, което вълнува хората. В рамките на предизборната кампания, от коалиция „ББЦ, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден" обикаляме непрекъснато страната, срещаме се с хиляди хора и никъде не чух някой да се интересува от този тип противопоставяне и от този дебат изобщо.
Дебатът между европейските леви и европейските десни принадлежи на края на миналия век. Той не е съществен и в България, защото в модерните държави спорът е между онези, които управляват добре и онези, които управляват зле. Затова моето виждане е, че следващият Европейски парламент ще е доста по-различен от сегашния. Той ще бъде парламент на малките групи и на национално ориентираните политики. Това ще даде възможност на нашите европейски представители там да водят политика в името на България. И в неин интерес, без да стават част от двете мощни европейски политически машини ЕНП и ПЕС. Моята скромна прогноза е, че нито Жан Клод Юнкер, нито Мартин Шулц ще оглавят следващата Европейска комисия. Те също са част от отживелицата на противопоставянето „европейски леви – европейски десни". В крайна сметка те живеят близо един до друг - на няколкостотин километра от двете страни на Рейн. Рейнският модел обаче вече не е работещ в условията на един нов свят, с други супер сили. Ако трябва да се изразя символично, българските евродепутати трябва да защитават Дунавския модел – това би била печеливша политика, вместо да търсим левите или десните решения на проблемите. Добри примери за нас биха били Португалия и на Ирландия, които успяха да възстановят своите икономики в рамките на няколко години.
Ние, от коалиция „ББЦ, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден" се надяваме в следващия ЕП да има не толкова партийни групи, които досега работеха предимно едни срещу други и много малко в защита на българския интерес. Досегашните ни евродепутати се превърнаха в част от европейската брюкселска администрация, вместо да бъдат работещи политици. Надяваме се в следващия ЕП да има група на българите, която да работи за националния интерес и ние ще бъдем част от нея. Безспорно е, че Европейският съюз е необходим, но в момента зле управляваме нашите европейски дела. И проблемът е тук, в София, а не в Брюксел.
До 25 май – датата на изборите за Европейски парламент, аз, като народен представител няма да се върна в Народното събрание. Защото не желая да участвам в дребната игра на Бойко Борисов. До изборите той ще се опита да разиграе един старичък сценарий– внесеният вот на недоверие е опит да се отвлече вниманието от истинския европейски дебат, да се внесе смут в обществото и ГЕРБ да спечели дивиденти от това. Не желая да участвам в тази игра и няма да обслужвам чужди интереси.
