Две срещи на високо равнище се проведоха тази седмица - към едната бяха вперени погледи от цял свят. Другата беше интересна предимно на Балканите и донякъде в Европа.

Все пак ситуацията с европейската интеграция на Северна Македония може и да се води водеща тема в Европейския съюз (ЕС) в момента, но каквото и да си говорим, тя има силно локален характер.

Ако все пак се питате какво е общото между посещението на македонския премиер Зоран Заев у нас и провелата се в сряда голяма среща между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин, то отговорът е прост - и двете бяха силно показни мероприятия, и двете няма да доведат до нищо съществено.

Ако американско-руската среща на високо равнище беше нещо като голямо "Ами опитахме", преди да се стигне до по-задълбочена дипломатическа (надяваме се само дипломатическа) конфронтация в спорни региони като Източна Украйна, то визитата на Заев в България следва не по-малко очебиен сценарий.

Идва северномакедонският премиер на българска земя, прави няколко срещи, на които и двете страни говорят за общия път и приятелството между съседните държави, България заявява ангажираност с европейското бъдеще на Скопие, но през призмата на спазените обещания и всички се прибират вкъщи еднакво недоволни.

Истината е, че в настоящата ситуация няма как България да направи рязък завой в позицията си за началото на преговори на Република Северна Македония (РСМ) за членство в ЕС.

След като българското ВМРО се постара толкова активно да направи темата токсична, се изисква да имаш много политически капитал зад гърба си, че да си позволиш лукса да вдигнеш ветото над Скопие.

Служебният премиер Стефан Янев даде да се разбере, че политическото бъдеще на двете държави не трябва да се решава от историците, а от политиците, но въпреки това от кабинета му продължава да се чува едно ясно и отчетливо напомняне, че сътрудничеството на София преминава през изясняване на спорните културно-исторически въпроси.

И толкова, ако щат македонците.

Междувременно е доста забавна позицията на бившия министър-председател Бойко Борисов, който с лека ръка критикува управляващите в момента, които имали властта да започнат преговори със Заев, но щели да се скрият зад липсата на действащ парламент и да протакат с решението за българската позиция по въпроса.

Нима не беше неговото правителство, което наложи същото това вето? Нима не беше той премиер, когато темата за българо-македонските отношения беше пусната на концесия към ВМРО? Министерството на външните работи начело с Екатерина Захариева беше пратено в девета глуха по темата, а политиката на кабинета що се отнася до Северна Македония се диктуваше повече от Красимир Каракачанов, отколкото от някой друг.

Самата среща между Борисов и Заев по своя характер е една съвсем друга тема, която заслужава отделен коментар. Но в крайна сметка и тя беше толкова полезна, колкото и останалите.

В момента простото смекчаване на българската позиция би било нелогично. Наяве вече излязоха много проблемни моменти в отношението на югозападната ни съседка към България. И докато виковете "Бугари татари" продължават да са водещият възглас отвъд югозападната граница, за нас като страна е нецелесъобразно да заявяваме подкрепа за РСМ в Европейския съюз.

Да не говорим, че самият Зоран Заев задейства редица активни мероприятия за дискредитирането на София и българската позиция, както показват изнесените наскоро документи от ДАНС.

Българската подкрепа за Северна Македония трябва да мине през задължителните уверения, че антибългарски позиции ще бъдат заровени не само от това правителство в Скопие, но и от всяко следващо, независимо дали начело са социалдемократите, или ВМРО-ДПМНЕ.

И да, по въпроса няма как да се намеси и вече споменатата смесена комисия от историци, чиято работа е да изчисти "общото историческо наследство" на двете държави.

Тя забуксува тежко около личността на Гоце Делчев и това дали той е българин, или македонец, но преди това имаше постигнат напредък по въпроси като Средновековието. След като избухна скандалът обаче, македонските историци дадоха отбой и започнаха да говорят пак за средновековна македонска държава и други фентъзи истории.

Тази обща комисия трябва да е склонна да допуска разминавания по наистина спорните въпроси, но да изчисти откровените глупости от учебниците от история и вкараната вътре пропаганда срещу България.

Оттам нататък може и да оставим наистина спорните въпроси да бъдат висящи - с ясно подчертаване, че България не е съгласна с позицията на РСМ и обратното. И същевременно с това българската историография да започне малко повече да развива своята позиция по темата с наличните исторически извори и други доказателства.

Мястото на Северна Македония е в ЕС. Алтернативата е страната да се върне в периода си от времето на Никола Груевски - заклещена в собствената си грандомания и омраза към съседите, включително България. Сега разликата е, че ще бъде "най-вече България".

Партньорството между София и Скопие може да бъде изгодно и за двете страни, но за да се случи това, трябва да оставим настрани нещата, които ни карат да се хващаме за гушите, и да се фокусираме действително върху общите интереси.

Това обаче е много трудно да се случи в настоящия момент, докато все още емоциите са силни и пречат на трезвата преценка и от двете страни. И докато те не отшумят, ясно и ползотворно и за двете страни решение няма как да има.

И всички подобни срещи като тези на Заев у нас, ще произвеждат само още ярки слова и нищо съществено.

Александър Петров