Няма разумен български политик, който в ситуация без парламент да се съгласи да промени решението на Народното събрание. Имаме ясна позиция по този въпрос
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Бил е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и посланик на България в Румъния (2009-2012).
- Господин Радомирски, какво очаквате от посещението на премиера Зоран Заев в София утре? Дали България ще развее бялото знаме за стартирането на преговори между Скопие и Брюксел?
- Дори самият Заев даде сигнали, че не очаква промяна в българската позиция. Мисля, че е прав.
Няма разумен български политик, който в ситуация без парламент да се съгласи да промени решението на Народното събрание. Имаме ясна позиция по този въпрос.
За съжаление, тази ясна позиция беше използвана за вътрешно-политически цели и беше обявена миналата година без подготовка.
Необходима бе дългогодишна работа с нашите съюзници, в която да разясним нашата гледна точка преди да я обявим. Тя изглежда странна, защото ние изведнъж поставихме условия, каквито дълги години не се поставяха на официалните форуми с нашите съюзници. Техните цели не съвпадат с нашите национални интереси. Те не могат да разберат защо ние спираме Република Северна Македония, когато се налага геополитически Западните Балкани и РСМ да бъдат приобщени към Европейския съюз. Особено след влизането в НАТО.
Неразбирането на българската позиция се отразява на натиска, който се оказва върху нас.
- Точно натискът, който е видим и мащабен, поражда резонния въпрос дали България ще се огъне и ще оттегли ветото си?
- Надявам се, че няма да се огъне. Всеки политик, който го направи, ще загуби не само гласове на един от двата предстоящи избора, но и доверието на голяма част от обществото, което показа подкрепа на тезата, която защитаваме.
Друг е въпросът, че оттам нататък, ако не се огънем и поддържаме позицията си, ние трябва да планираме системна и дългогодишна кампания за разясняване защо позицията ни не може да бъде променена.
Ние трябва да подчертаваме това, което използват враждебни медии в РСМ - че ние не желаем териториално присъединяване, не желаем да променим съвременния идентитет на македонците, но няма да позволим да бъде ограбвано нашето историческо минало. Така, както грубо се прави в Северна Македония.
Това е нация, която се е създала през последните години, но те искат да обосноват, че са нация от много столетия. Тук се сблъскват нашите гледни точки и ние няма начин да отстъпим от нашата история.
Затова в комисията по историческите въпроси македонската страна не желае да обсъжда темата. Защото там ще бъде ясно показана правдивостта на нашата позиция.
- Франция е много категорична, че РСМ трябва да получи зелена светлина за ЕС. Макрон преди седмица бе убеден, че това ще се случи сега. Какви са интересите на Франция, за да оказва толкова силен натиск? И Париж, впрочем, не и единствен.
- Франция активно си търси място под слънцето в новата ситуация, в която се оказа целият ЕС и отделните държави от Евросъюза. Ако бъдем достатъчно цинични, бихме могли дори да кажем, че става дума за пазарите на Западните Балкани.
Знаем за ролята на Франция в този регион, помощта й за Сърбия по време на Първата световна война и дълготрайните им връзки. Париж търси връщане в тази част на света.
Франция има и активна средиземноморска политика, а Западните Балкани биха могли да окажат съдействие на френските позиции по европейската средиземноморска политика. Но не е само Франция.
Малко преди Джо Байдън да пристигне в Европа имаше специално послание за Западните Балкани. Вижда се, че целият Запад е решил окончателно да приобщи Балканския полуостров при ситуацията на конфронтация с Русия и при неясния бъдещ курс на Турция – другата регионална суперсила, която има интереси към Балканите. Тоест, слага се ограда пред чужди влияния, включително китайското.
Нашият проблем е част от далеч по-големи геополитически амбиции, а националната ни позиция, за съжаление, влиза в разрез с геополитическите цели на големите играчи.
- Говори се и за подписването на пътна карта между София и Скопие. Възможно ли е да бъде договорено споразумение с РСМ, което да бъде подписано по-късно от редовно правителство?
- За пътна карта говорим много отдавна, включително в икономическите отношения и особено в инфраструктурата. Прочута е вече липсата на железопътна връзка със Северна Македония, което е парадокс в съвременния свят. Такива конкретни инициативи са винаги добре дошли, ако те подпомагат цялостното развитие на отношенията ни. България би могла да преговаря в съответствие със ситуацията относно временно споразумение, което по-късно да бъде одобрено от парламента или от редовно правителство и да се продължи според договореното стъпка по стъпка. Но това означава, че и другата страна трябва да бъде съгласна на реален прогрес. А ние вече години наред срещаме реакцията „да, ще го направим“, но след обещанията не следва нищо.
От българска страна железопътното трасе е дошло до границата, но от македонска - не. Напротив, виждаме през последните десетиления, че македонската инфраструктура се ориентира от Север на Юг, между Сърбия и Гърция.
Очевидно, другата страна трябва да покаже желание за реална работа, а не само да подпише документ, който после да не изпълнява.
Накратко, бих приветствал подписване на реалистична пътна карта, но с въпросителната дали ще се изпълнява. Както заяви Байдън преди срещата си Путин: „Не става въпрос за доверие, а за споразумение. Когато подписвате договори с опонентите си, не казвате: „Вярвам ви“. Казвате: „Това е, което чакам и ако нарушите споразуменията, ние ще се оттеглим от договореностите“.
