В Webcafe.bg може да се открие един материал, посветен на проекта на архитектурно студио "А.Д.А." за това как трябва да изглежда столичната улица "Граф Игнатиев" след ремонта си, тогава предстоящ*. Доста четен при това, вероятно от хора, изпълнени с надежда. Днес датата на материала - 4 април 2017 г. - може да предизвика само свиване на веждите.
Повече от четири години, хора!
Четири години изглеждат като страшно много време. Времето, в което един парламент изживява живота си; времето, в което едно дете се научава да ходи, говори и да се храни само; времето от едно Световно по футбол до друго; времето за взимане на бакалавърска степен; времето, за което планетата обикаля Слънцето четири ш****и пъти!
Ако сравним онези визии за "Графа" и ги сравним със сегашното му състояние, ще открием, че нещата не са точно като на картинката.
"Сейм-сейм бът дифрънт" е малко положението около този прословут ремонт, който предполагаемо завърши още в края на май 2019 г. Не без драми - от качеството на извършения ремонт, до спорни решения от перчест вид, които спъваха пешеходците.
Юни 2021 г. е, а една значима част от същия този ремонт - визията на площад "Славейков", някак продължава да е тема, този път с новината за поредния ремонт на ремонта. Как? Защо? Не трябваше ли вече плочките да са наредени, пейките заети, проблемите решени? Не трябваше ли да е... готово?
Е, както казахме, от 2 години е (се води) готов. Но не е особено хубав. Изписаното в аналите на историята с тебешир върху накривени плочки описание "Хубаво е, но не е готово" постепенно се изроди в "Готово е, но не е хубаво".
Защото забавянето на ремонти, особено такива, които костват на общинската хазна десетки милиони, може да бъде преглътнато, ако резултатът оправдава времето (и средствата, разбира се). Ако е малко по-... като на картинката.
Но сякаш се превърна в мантра резултатът да е визуално неприемлив, понякога и неудобен за използване. И да изисква ремонт на ремонта (как никоя партия не се сети за този слоган?). От гърчещите се плочки пред НДК, през наводнени метростанции.
Ще се обзалагаме ли за "Шишман"? Ако сте истински мазохисти, разгледайте проектните визуализации как би трябвало да изглежда след едногодишния си, вече започнал ремонт. Нещо повече, запазете си ги, а след година, когато е "готово", погледнете резултата и погледнете пак снимките. А дано грешим...
С ей такива резултати сме принудени да се примиряваме. Принудени, защото ние, ползващите градската инфраструктура, преотстъпваме властта да вземат решенията за нея на общинския съвет и кмета.
Ако не искаме да се примиряваме, имаме един основен лост веднъж на четири години. През останалото време лостът е в други ръце, а какво (ни) правят с него е друга тема...
Последните местни избори обаче показаха, че не са малко онези жители на столицата, които са ОК със случващото се. Примирени по природа или може би... доволни? И колкото и някои хора да се вторачват в кметския стол, тук не става дума само за него, но и за положението в Столичния общински съвет - законодателният орган на местната власт, който определя посоката, която кметът после следва.
Новата драма около "Славейков" е с онези надвиснали над главите на пешеходците "инсталации" - тъй като ползата от тях в момента е нулева, няма как иначе да ги наречем. Предвидени да са новият дом на книжния пазар, с който "Славейков" беше известен, но сега - оказва се - неспособни да понесат този товар. Буквално.
Ето защо ще има още "инсталации" (докато не видим полза, няма да ги наричаме иначе) - метални пилони, които да заемат още пространство на площада, за да може книжният пазар, или каквото е оцеляло от него в последните четири години, да се завърне там.
И пак ще спорим. Имат ли място тези книги там, нямат ли. С книги или без книги е по-хубаво...
Стоп. Нека бъдем честни, в спора дали трябва, или не трябва книгите да се връщат на "Славейков", пропускаме важното - няма вариант, в който да е хубаво, дори да е готово. От идеята до реализацията на "освежаването" на площада препъни камъните (плочките) се трупаха ли, трупаха.
В крайна сметка стигнахме до момента, в който реалността е, че ремонтът не постигна една от първоначалните си цели - площадът да е визуално по-красив. Да облагороди (ех, че я обичат тая дума) визията на столицата.
Облагородено ли ви се струва, когато търчите след детето върху тротинетката? Или докато чакате гаджето да излезе от магазина за козметика? Или докато се чудите плочките мръсни ли са, или просто така ги произвеждат?
Едни метални тръби няма да променят нищо. Няколко стелажа с книги (вместо кашони) няма да променят нищо. Един завърнал се книжен пазар няма да заличи грешките, само може би ще ги прикрие.
Но поне ако искаме качествени ремонти и красиви площади, може би ще ги открием в някой овехтял албум, предлаган от търговците. Защото някъде там има места, където хем е готово, хем е хубаво. Някъде там.
За нас - лоста.
Кирил Костадинов
