Ефектът "Мая Манолова", или как БСП изгуби Кюстендил

Видин, Враца, Монтана, Кюстендил vs. Видин, Добрич, Плевен и Ямбол - така изглежда географията на електоралното предимство на БСП пред ГЕРБ през 2014 г. спрямо 2019 г.

Ако при Станишев партията беше силна в бедните райони от Северозапада, то под ръководството на Корнелия Нинова БСП все пак успява да разшири покритието си към нови области. При това левицата вдига броя на гласоподавателите си в райони като Варна, София (25) и Пловдив-град с положителни добавки от по 4300-6700 гласа.

Една от изпуснатите "крепости", която доскоро се смяташе за сигурен актив на БСП, все пак прави по-особено впечатление.

Кюстендил този път е отказал да гласува в червено.

Отливът на избиратели се равнява на повече от 3000 души. Това са почти 24% по-малко бюлетини в сравнение с получените от БСП на Евроизборите през 2014 г., когато партията навлизаше в най-дълбоката си криза от десетилетие насам.

Разбивката на гласовете по общини показва, че БСП на Нинова успява да увеличи присъствието си (макар и с малко) само в Сапарева баня и Трекляно.

Секциите в Бобошево, Невестино, Рила и Кочериново са регистрирали отрицателна разлика от 239 гласа за БСП 2019 спрямо БСП 2014.

 

 

Истинският срив се е случил в големите общини на 10 МИР: Кюстендил, Бобов дол и Дупница.

Миньорският град, в който БСП беше първа политическа сила преди 5 години, е дал само 684 бюлетини за листата, водена от Елена Йончева. Бобов дол ще остане в историята на предизборните скандали с разкритията от 2014 г. за контролирания вот на работниците в рудника, които бяха мотивирани с 50 лв. надбавка над аванса да "запазят лоялността към правителството" на Орешарски - стимул, подкрепен и с предупреждението от ръководния състав, че "Безплатен обяд няма".

Най-тежкият отлив на гласове за БСП идва от община Кюстендил, където са изгубени почти 1200 гласа в сравнение с постигнатото през 2014 г.

Едно от обясненията за това разминаване може да се потърси във фактора на избирателната активност - в по-големите градове и областни центрове излязоха да гласуват по-малко хора.

По-тежкият фактор може да се окаже отсъствието на едно от най-активните лица на БСП в последните години - Мая Манолова.

Омбудсманът се дистанцира от партийната политика още през лятото на 2015 г., когато напусна Народното събрание, за да поеме поста на обществен защитник от Константин Пенчев.

Манолова не криеше амбициите си да получи кандидатпрезидентската номинация на БСП през 2016 г. и да използва личния си рейтинг за национална мажоритарна кампания под червен флаг. На нейна страна тогава застанаха лица като Костадин Паскалев, Юрий Асланов, Калоян Паргов, Бриго Аспарухов, а името й присъстваше в предложенията на 179 общински организации при вътрешното допитване.

Плановете й се сблъскаха с остра съпротива на централно ниво от страна на председателя на БСП Корнелия Нинова. В крайна сметка изборът на партията падна върху ген. Румен Радев, който донесе и победата на президентския вот.

Цената за отблъскване на Манолова от ядрото на БСП вече е видима: 3186 гласа в пасив от избирателен район Кюстендил.

Webcafe

Станете почитател на Класа