Проблемите в българското здравеопазване и пътищата за решаването им са много гореща тема, която отново беше изведена на преден план две седмици преди изборите на 11 юли. Преизборно инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), предложи дискусия между политически партии и здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“.

В дискусията взеха участие представители на БСП, ГЕРБ, Демократична България, както и здравният министър Стойчо Кацаров и управителят на НЗОК Петко Салчев, които споделиха визията си за развитието на здравеопазването в България.

За по-добро здравеопазване в България са нужни повече инвестиции и ефективност. Това е общото послание, което беше отправено в рамките на дискусията. А отправна точка на дискусията бяха изводите от доклада „Здравеопазването като инвестиция“, представен миналата седмица от Американската търговска камара в България.

Общите инвестиции в здравеопазването в България трябва да се увеличат до 10% от БВП. Подобряването на здравеопазването като цяло изисква стратегически подход, институционален диалог и решения, които да гарантират устойчиви инвестиции, обучение и развитие на мотивирани здравни специалисти, внедряване на иновации, мащабна дигитализация и прозрачно публично-частно партньорство между различни заинтересовани страни в страната. Това са основните изводи от доклада

Здравната система е икономика, която може да носи печалба

Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров обърна внимание на някои генерални теми за здравния сектор. Важен е погледът върху прозрачността в дейността на лечебните заведение и анализа на ефективността на разходите за медицинското обслужване и намаляване на разходите за нето. Той добави няколко насоки, които според него са важни за подобряване на здравната система.

На първо място това е отношението към монопола – дали да има една здравна каса или няколко здравноосигурителни фонда - кое е по-добре за потребителите на системата и кое за управлението на системата, попита Кацаров и посочи, че този отговор трябва ясно да се заяви още сега.

Важен е и въпросът за отношението към собствеността в здравната система. То е различно, когато харчиш собствените си пари и когато рискуваш чужди пари. Фарма индустрията на 100 процента е частна, в областта на медицинските услуги 95% от дружествата са частни, но не 95 на сто от разходите на системата отиват в частни дружества, защото процентът от средствата, които отиват в държавни и общински дружества, е доста по-голям, посочи министърът на здравеопазването. Най-големите загуби се трупат именно от държавните дружества, напомни той пред аудиторията на форума.

Третият важен въпрос за Кацаров е за ролята на държавата в системата и доколко тя трябва да се намесва и регулира процесите или да се оттегли и да остави на потребителите търсенето и предлагането на услугите да са основен регулатор. В момента се връща доминацията на държавата като регулатор в сектора, отчете той. Ако се продължи на пряко субсидиране на болниците и изплащане на заплати на персонала, няма да има нужда от Здравна каса, посочи здравният министър.

По негово мнение здравната система неправилно се разглежда като държавен разход, неправилно е да се гледа на нея като на вид социално подпомагане, защото това е икономическа дейност, която може да носи приходи и печалба и на държавния бюджет.

"Ако сме умни да разберем, че здравната система е икономика и трябва да се развива като икономика, може да си осигурим по-добро здраве и достъп, може и по-добри приходи. Човечеството е задоволило своите потребности от храна, облекло, жилища. Оттук всички усилия са насочени в посока удължаване на живота и неговото качество. Оттук нататък високите технологии ще са в медицината и ще променят начина на живот на хората. Колкото по-рано го разберем като държава, ще извлечем конкурентно предимство", каза Стойчо Кацаров.

Целите на инвестициите

Управителят на НЗОК Петко Салчев акцентира върху това, че трябва да се помисли за целите на инвестициите, които ще бъдат правени. Достъпът до здравна грижа трябва да се разглежда от няколко аспекта – икономически, психологически, физически. Достъпът у нас е свободен, но физическият е нарушен заради недобрата инфраструктура, а от миналата година е нарушен и психологически заради пандемията, посочи той.

Напълно частен модел на здравеопазване е политически неиздържан

Здравеопазването става стратегически решаващ фактор в световната политика заради огромните инвестиции и възможности, които предоставя, каза Георги Михайлов (БСП).

Той открои няколко проблема в българското здравеопазване, които трябва да бъдат непосредствена грижа на следващото редовно правителство.

На първо място той посочи нуждата от промени в структурата на здравеопазването. В доклада на американската камара ясно се казва, че акцентът трябва да се постави върху доболничното здравеопазване, защото 90 процента от пациентите могат да бъдат лекувани в доболничната помощ. В болничната помощ, незаслужено, отиват големите пари, абсолютно неефективно, посочи Михайлов.

По думите му вторият проблем е ефективността на здравеопазването – населението у нас застрашително застарява заради липса на превенция. У нас имаме 10-годишна разлика в средната преживяемост спрямо европейските държави.

На следващо място професорът посочи наличието на много апаратура, но не и качество и ефективност при използването й.

По отношение на финансирането Георги Михайлов отбеляза, че делът за здраве от БВП - 7,6%, както се посочва в доклада, далеч не е нисък процент, но брутният вътрешен продукт на България е „катастрофално нисък“. Най-естественото решение е да търсим увеличение на БВП и оттук по-големи средства за здравеопазване, поясни той.

Михайлов добави и нова лекарствена политика главно чрез намаляване на ДДС за лекарствата, както и оценяване на всяка дейност в сектора.

Въпросът за кадрите е друг проблем, на който трябва да се обърне внимание. Няма как специализантите да останат в страната ни с такова заплащане, коментира той.

"Колкото до собствеността - болниците не могат да бъдат търговски дружества по няколко причини. Ако можеха, нямаше най-работещите болници да са най-задължени. Определен брой пациенти, които са социално слаби, отиват в държавните болници" каза Михайлов. По думите му здравеопазването и образованието са основни функции на държавата и са само с елементи на икономика. В най-бедната държава някой да предлага напълно частен модел на здравеопазване е политически неиздържано, коментира той.

Новото правителство трябва да се заеме веднага с модела на финансиране и управление на здравеопазването. Непосредствените задачи са ваксинационната политика, завършването на проекта за Спешна помощ, акцент върху превенция на социално-значимите заболявания, лекарствената политика, обобщи Георги Михайлов.

Комбиниране на източниците на финансиране

Александър Симидчиев (Демократична България) отбеляза необходимостта от дигитализация в здравеопазването, но с ясна стратегия, а не на парче, както и комбиниране на източниците на финансиране – да се обединят поне три източника, но в правилна пропорция, така че да доведат до-добро здравеопазване, където пациентът ще усеща качеството.

Медицината да отиде до хората

Костадин Ангелов (ГЕРБ) постави акцент върху достъпа до медицински грижи и съществуващия дисбаланс по области в страната. В тази връзка посочи нуждата от мерки за заплащането на специалистите, каквито от партията предлагат. Той спомена и за идеята за мобилни центрове с апаратура и телемедицина, финансирани от държавата, чрез които да се правят прегледи на места, където липсват лекари и болници. Така медицината ще отиде до хората, каза той.

Представителят на Министерството на финансите Виолета Лорер призова за план по управлението на пандемията, който финансовото ведомство да остойности, така че да се посрещне евентуална трета вълна наесен.

Евгения Маринова, редактор Десислава Попова