Проблемите на средна класа в САЩ са се задълбочили миналата година, като дялът й от общите доходи е намалял на фона на непроменен брой бедни американци и увеличен дял на най-богатите домакинства от общите доходи, сочат данни от новото преброяване на населението. Социалното неравенство е нараснало с 1,6%, твърдят от Службата за преброяване на населението в годишния й доклад за бедността, доходите и здравното осигуряване. Това е най-голямото увеличение в рамките на година от почти две десетилетия насам и показва, че тенденцията от 70-те години на ХХ в. се затвърждава. Като източник на моментна картина на нация, която се възстановява от една от най-дълбоките си рецесии, докладът има и положителни, и отрицателни страни. Средният доход на домакинствата се е понижил със $777 до $50 054 преди облагането с данъци. Въпреки това равнището на бедността, прогнозирано да се повиши до невиждани от половин век нива, се понижи съвсем леко до 15%, т.е. със 100 000 души. Освен това броят на американците без здравна осигуровка се е понижил, най-вече благодарение на клауза в закона за здравеопазването от 2010 г., която позволява на младите да се ползват от плановете на родителите си. Статистиката от новото преброяване на населението, която излиза само два месеца преди президентските избори, би трябвало да разпали дебати за свиващата се средна класа, неравенството на доходите и дълбокия страх, че американската мечта става непостижима за мнозина. Тази седмица анализаторският център Pew Research Center съобщи, че една трета от американците в момента се самоопределят като част от нисша класа или долния слой на средната класа, което представлява по-голям дял отпреди четири години. Сред младите процентът на тези, които смятат, че принадлежат към най-долния слой на обществото, е още по-голям.
За много икономисти най-обезпокоителната статистика е тази за неравенството в доходите, което подчертава свиването на средната класа. Шейсетте процента от домакинствата, които изкарват грубо между $20 000 и $101 000 на година са спечелили 46,6% от всички доходи в страната, което е спад от 1,5%. През 1990 г. те са спечелили над 50% от доходите. За сравнение, данните от преброяването на населението показват, че хората с най-висок доход, които съставляват една пета, са се увеличили с 1,6% през 2011 г. след няколко години на спад по време на рецесията. Най-чувствително подобрение има при 5-те процента хора с най-висок доход, които печелят над $186 000. Техният дял от общите доходи се е увеличил с почти 5% само за година. Според анализаторите големите разминавания показват многото призми, през които различните групи хора виждат слабото икономическо възстановяване. „Тези цифри обясняват разрива между данните, сочещи бавно подобрение и ръст на заетостта, и начина, по който се чувстват хората, защото не са подобрили положението си“, заяви Сара Бърд-Шарпс, директор в Social Science Research Council. „Това отчасти се дължи на факта, че възстановяването е оставено на хората с най-високи доходи.“ Тим Смийдинг, директор на Института за изследване на бедността в университет в Мадисън, Уисконсин, казва, че работническата класа, чието възнаграждение достига най-много около $62 000, понася основната тежест на свиването на доходите. „Заплатите им се понижиха, часовете, през които членовете на домакинствата работят, намаляха, жилищата им загубиха стойността си“, заяви той. „Тези хора наистина са опустошени от рецесията.“
Политическата реакция на изследването беше незабавна. В блога си Белият дом бързо призова Конгреса да удължи действието на данъчните съкращения за средната класа и да приеме предложенията на администрацията за разкриване на работни места. В блога се казва, че данните, събрани тази година, показват, че средният доход отново расте. Робър Ректър, учен във Фондация „Наследство“ (Heritage Foundation), който специализира по въпросите на бедността, упрекна Белия дом за падащите доходи и високата бедност. „Все още имаме много висока бедност, защото Обама не успя да създаде работни места“, заяви Ректър. „Имаме 11 милиона повече възрастни, които нямат абсолютно никаква работа, в сравнение с началото на рецесията, както и около 8 милиона по-малко възрастни, които са заети на пълен работен ден. Тези цифри обясняват почти целия ръст на бедността.“ Учените обсъждат факторите, които причиняват неравенството на доходите, но някои от тях са по-скоро свързани с демографски промени, отколкото с корпоративни заплати. В страната има много повече семейства с един родител и хора, живеещи сами, което понижава средния доход на домакинството. В разгара на рецесията, продължилият с десетилетия ръст на неравенството на доходите достигна застой, тъй като „всички понесоха част от удара“, заяви Джейн Уолдфогел, професор в Училището по социални дейности в Колумбийския университет. „Обезпокоителното е, че неравенството се влошава след рецесията, а това се случва, защото хората с най-високи заплати отново започват да се отцепват“, заяви тя. Други видяха и някои положителни сигнали и изразиха известно облекчение, че бедността не се е увеличила.

По в. „Уошингтън поуст“