klassa_en Klassa.bg
26-05-2018

Вход|Регистрация|

Футболното хулиганство се превърна в хроничен проблем

Яна ЙОРДАНОВА

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 25.4.2018
  • Видяна: 1682 пъти

 

Ултрасите са в общност със свои правила, които се различават от стандартите на обществото * Това са млади хора без социална реализация, искат да докажат някакъв капацитет

- Проф. Гайдаров, как се стигна за пореден път до такъв инцидент по време на футболен мач, при който бе ранена полицайка?

- Футболното хулиганство се превърна в хроничен проблем за обществото ни и той не е свързан само с конкретно спортно събитие. Виждате, че дори и представители на спорта отбелязаха, че за съжаление тези събития рецидивират. Това е история, която продължава много години. Ако трябва да се опитаме да я анализираме в по-мащабен план, то тя показва специфични проблеми на разпад на обществото. Колкото по-разпръснати са индивидите и не са свързани в общи социални процеси, толкова повече се увеличава рискът от асоциално и агресивно поведение. Има още един фактор, който оказва влияние, и това е специфичната общност, към която принадлежат конкретните извършители. Тя има свои собствени правила и живот, които се различават безкрайно много от стандартите на обществото. Тази разлика в моделите на поведение се отразява върху отделни индивиди, които без да могат достатъчно добре да се идентифицират със задължителните правила на обществото, избират пространствата, които позволяват такива агресивни и дори престъпни действия.

- Набелязахте някои акценти, но какъв точно е профилът на футболните хулигани и какво целят тези хора с подобно поведение?

- Става дума за млади хора без социална реализация, които не са свързани по естествен начин със същностните параметри на общественото ежедневие - училище, труд, семейство, благотворителност. Така индивидуалната им активност се насочва изцяло в едно специфично пространство, което се намира встрани от общите тенденции. В тази общност те намират удовлетворение във вътрешно психологически план, защото там могат да изразят самите себе си, независимо че това понякога скандализира и дори минава границите на закона.

  • - Искат ли тези хора да привличат вниманието към себе си?

- Да, искат да покажат себе си и да получат одобрението в тази група. Там те намират своето място.

  • - Мислите ли обаче, че подобни инциденти вече биха притеснили много млади хора, ще се откажат ли според вас да посещават стадионите?

- За младите хора не знам, но по-възрастните вече се замислят доколко спортът като зрелище наистина може да донесе положителни емоции. За младите е много по-важно да се занимават със спорт, със значими социални дейности. Енергията им трябва да се използва за полезни неща. Съществуват много индивидуални разлики, така че няма единен облик на младежта. Затова не бива да ги поставяме под общ знаменател. Младите хора сега имат индивидуално виждане на света, мислят прагматично. Като че ли това са характеристиките на младия човек от гледна точка на социалното му функциониране. Те са много по-амбициозни и мотивирани, когато си изберат кауза. Зависи обаче каква е тя. Ако обществото не им помогне, като ги насочва, то ги поставя в един капан, в който не знаят накъде да се движат. Нещата са взаимно свързани. Ако искаме младите хора да са социално отговорни и целенасочени, то тогава трябва институциите, родителите, учителите да дават и да изискват от младия човек просоциални модели на поведение.

- Необходими ли са обаче драконовски мерки, както изтъкнаха някои експерти? И как ще коментирате идеите, които се лансираха като промени?

- Има си закон за опазване на обществения ред при спортни събития. Той е обнародван през 2004 година. След толкова време наистина нещата са променени. От тази гледна точка нека има някакво оптимизиране. Проблемът обаче е, че този закон не се прилага в пълния му обем. Тогава на какво основание да казваме, че не работи. Затова апелът ми е, когато има законово уреден инструментариум, да се използва в пълнота, като налаганите наказания се съобразяват с индивидуалната тежест на провинението. Не бива да се правят и изключения, защото те рефлектират негативно върху останалите участници в тези. В момента се получава следното - апелира се към създаването на нов закон, вместо заедно с това да се изисква строгото спазване на действащите разпоредби. Трябва да се подходи комплексно и да бъдат ангажирани всички страни, които имат отношение и отговорности към проблема „футболно хулиганство”

- Трябва ли достъпът до стадиона да става чрез лична карта, ще промени ли нещо това?

- Това отдавна е приложено във всички страни, които имат успех в борбата с футболното хулиганство - Великобритания, Германия, Италия и др. Там има определен ред за достъп до стадионите. Има санкции, които трябва да бъдат използвани. Когато например на някого е наложена забрана за достъп до стадион, тя безпрекословно трябва да се спазва. Може поне на Националния стадион да се инсталира необходимата техника за контрол на достъпа и лицево разпознаване, така че да се идентифицира всеки, който е погазил закона. Друго, което може да се направи, е самите фен клубове да се разграничат от тези свои членове, които нарушават етичния кодекс на поведение и извършват актове на вандализъм и насилие. Това също се прилага в редица страни.

- Знаете, че е трудно да се намери извършител на такъв инцидент, но как изобщо се стига до това, че да се внасят пиратки и самоделно направени бомбички?

- Това е поредният сигнал, който показа, че има необходимост от засилване на контрола. Знаете ли кое е страшното - че и агресорите, и жертвите са оставени сами на себе си. Тъй наречените ултраси са оставени да имат подобни прояви, въпреки че могат да бъдат контролирани. От другата страна, са жертвите, които не получават необходимата социална подкрепа, нито разбиране, нито възмездие. Това е драмата. По средата се намират институциите. Ние трябва да апелираме те да бъдат достатъчно ефективни. Институцията е абстрактно пространство, което се обитава от конкретни хора. Но конкретните хора трябва да предприемат конкретните стъпки.

  • - Казахте, че футболното хулиганство се е превърнало в хроничен проблем, но ескалира ли през последните години?

  • - В психологията, особено когато става дума за сигурност, се говори за т.нар. възприемана сигурност или безопасност. Това е субективната оценка на индивида по отношение на заобикалящата го среда - доколко му дава спокойствие или го натоварва със страхове. Някой може да ни казва, че е предприел мерки и е повишил безопасността, но е важно гражданите как ще възприемат това и дали ще го потвърдят. Искаме да имаме едно спокойно общество, хората да бъдат положително настроени. Ако живеят в страхове, как да планират бъдещето си. Това е също толкова важно, както и фактологията на регистрираните инциденти.

  •  

Визитка:

 

Роден е на 5 юни 1960 г.

Бил е директор на Института по психология - МВР

 

Професор в Департамент „Национална и международна сигурност“, Магистърски факултет, Нов български университет

Преподавател в Юридическия факултет и Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

 

Член на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес26.5.2018

    15

  • неделя27.5.2018

    14|26

  • понеделник28.5.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next