klassa_en Klassa.bg
22-04-2018

Вход|Регистрация|

Трябва ли държавата да формира минималната работна заплата*

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 16.4.2018
  • Видяна: 9759 пъти

 В края на миналата година кабинетът предложи минималната работна заплата в България през 2018 година да бъде увеличена на 510 лева. Административното увеличение на МРЗ е често използван инструмент от страна на държавата за „борба с бедността“. На практика обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат. Винаги, когато цената на дадена стока, или услуга, бива увеличавана от държавата, а не през ценовия механизъм на търсенето и предлагането, крайният ефект е обратен на търсения. Всякаква подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които тази икономическа политика цели да направи по-богати, пише в свой анализ Никола Филипов от ЕКИП.

Единствената причина, поради която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти е това, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата. Проблемите тук ще настъпят, когато бизнс цикълът се обърне. Именно в моментите на икономическа рецесия административното увеличение на минималната работна заплата разкрива в действителност, колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.

Негативни ефекти върху бизнеса

В условията на пазарна икономика основният работодател е частния бизнес. През 2017 година в България от 3 150 000 заети лица едва 673 000 лица са били заети в обществения сектор. Всички останали работни места са генерирани от частния сектор. В тези условия предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден работник, защото за разлика от държавата тяхната крайна цел е произведат краен продукт с високо качество и ниска себестойност, който да реализират успешно на свободния пазар, за да реализират печалба, която да ги компенсира съразмерно с поетия от тях риск. Графиката по-долу ясно илюстрира изключително тревожната тенденция от последните години за изпреварващата значително производителността на труда, минимална работна заплата. За периода 2010 – 2017 година в следствие на административното увеличение тя е нарастанала с близо 92%, докато за същия период от време производителността на труда е нарастанала с едва 35%.

 

 

Тази негативна тенденция най-общо казано означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не кореспондират със стойността, която работниците генерират. Тоест, срещу поредното увеличение на разходите за труд, насреща не кореспондира същото по размер увеличение в генерираната стойност. Вторичен ефект от административното увеличение на МРЗ е, че тя води до пропорционално увеличаването и на средната работна заплата. Това в дългосрочен аспект на фирмено ниво неизменно ще доведе до свиване в маржовете на печалба на бизнеса. Това директно води до увеличаване на себестойността на крайния продукт, което прави компанията, а на по-глобално ниво и икономиката ни, по-неконкурентоспособни. Фундаменталната икономическа логика гласи, че когато цената на даден продукт или услуга се увеличава, неговото потребление намалява. Това правилно важи в още по-голяма степен, когато този ръст се осъществява по непазарен път, какъвто е случая с увеличението на МРЗ от страна на държавата.

Когато бизнесът не е в състояние да прехвърли успешно увеличената себестойност на предоставяния продукт, или услуга върху крайния клиент, компанията регистрира спад в приходите и реализира загуби. За да се спаси от фалит, бизнесът ще бъде принуден да предприеме мерки, които да доведат до ограничаването на загубите. Тези мерки най-често се изразяват в съкращаване именно на нискоборазованите хора, които работят на МРЗ. В случаите, в които бизнесът успее да прехвърли успешно увеличението на себестойността на крайния продукт върху клиентите си това отново ще засегне най-негативно именно тези работници, които работят на МРЗ. Новите, по-високи равновесни ценови равнища на крайните продукти директно намаляват разполагаемия им доход, което ги прави по-бедни отколкото са били преди въвеждането на МРЗ. Тоест, тази мярка прави по-бедни точно тези хора, които увеличението на МРЗ цели да направи по-богати.

Негативни ефекти върху пазара на труда

Когато един работодател е изправен пред алтернативата да наеме нискоквалифициран работник, който би бил на минимална работна заплата, и образован работник, на който да плати малко над МРЗ, работодателят винаги ще избере да наеме по-образования служител, защото при равни други условия той би могъл да създава по-голяма стойност. По този начин хората, които са без образование и опит биват дискриминирани от работодателите, защото държавата не позволява на бизнеса да ги наеме. Друг основен проблем, който българските политици явно пропускат е това, че нивата на заплащане на цените на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 година минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин, който е града с най-ниски цени на труда МРЗ е представлявала 65% от средната за региона работна заплата.

Когато държавата определя ценовите равнища на труда явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато бизнеса във Видин ще срещне доста по-големи трудности в този аспект. Не е логично и рационално държавата да натоварва бизнеса с по-високи нива на заплащане на труда в най-бедния регион не само в България, но и в Европа. Отново, прекият ефект от интервенцията на държавата в пазара на труда ще бъде намаляване на заетостта, особено сред нискообразованите членове на обществото ни.

Друг негативен ефект от увеличението на МРЗ е, че бизнесът ще започне да наема все повече хора в сивия сектор. Един от най-големите успехи на политическата ни класа след прехода е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване на икономиката ни. Ниската данъчна тежест по един естествен път накара бизнеса и работниците да не виждат особена икономическа логика в това носят риска да крият данъци. За съжаление в последните години постоянното увеличаване на минималната работна заплата в голяма степен елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са на сиво, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна работниците са доволни, защото хем получават социални помощи от държавата, хем взимат и заплата, макар и по-ниска от установената от закона.

В един от най-значимите икономически трудове писани някога „Човешкото Действие“ Людвиг фон Мизес споменава за така наречения „Рикардо ефект“. Той гласи, че при увеличаването на разходите на труд в следствието на увеличаване на минималната работна заплата бизнесът ще бъде принуден да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси.

В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8 000 фирми в Европа. Изследването има за цел да разбере какви ще бъдат реалните ефекти върху бизнеса при увеличаването на МРЗ. В извадката се включват и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Изследването разкрива и друг изключително проблемен ефект. 35% от фирмите, които имат работници на МРЗ заявяват, че ще трябва да увеличат цените на продукцията си, като този процент се увеличава на 41.3% за тези, които нямат работници на МРЗ. Общо за двата типа компании е, че увеличението на минималната работна заплата ще доведе до увеличаване и на другите заплати в компаниите.

На тази база мисля, че е много лесно да се отговори на въпроса, който съм поставил в заглавието. Държавата не трябва да интервенира под абсолютно никаква форма в пазарни феномени, като равнището на минималната работна заплата. Предприемачите и работниците чрез силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството – труда.
Затова:

Минималната работна заплата е 0;
Минималната работна заплата прави незаконно наемането на нискоквафиирани и нискообразовани хора;
Минималната работна заплата винаги води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии;
МРЗ оказва негативно влияние върху профитабилността на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестициите;
Тази мярка увеличава дела на сивата икономика;
Административното увеличение на минималната работна заплата винаги води до по-скъпи стоки и услуги, което от своя страна води до свиване в потреблението.

Анализът е публикуван първо в сайта на ЕКИП и бе любезно предоставен от автора на Investor.bg.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес22.4.2018

    15

  • понеделник23.4.2018

    14|26

  • вторник24.4.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next