klassa_en Klassa.bg
22-04-2018

Вход|Регистрация|

Не пускайте мисълта си по инерция, другарю – господине – ефенди

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 4.4.2018
  • Видяна: 49980 пъти

 

Людмил Георгиев. Професор е човекът, свикнал е да поучава, но и да назидава – българите били прости, заслужавали си дереджето. Всички са в кюпа – другарките и другарите, дамите и господата. Това (обръщение) му е патентът за зрящите и четящите, към които отправя своите дълбокомислия. Вероятно този ерудит е наясно каква грешка е да пуснеш мисълта си по инерция, когато трябва да обосновеш някаква теза... Както е допуснал в конкретния случай в статията си („Нищетата на поредните български политици и анализатори” в „Поглед Инфо”. Този път той поучава и громи политици и анализатори – няма нова студена война, днешните събития са част от хилядолетна война. Точка! Читателят хем се съгласява, но не съвсем, други се подсмихват снизходително.

За какво става дума? Професор Георгиев не признава някаква нова студена война между Русия и Запада, а смята днешното противопоставяне за продължение на хилядолетна цивилизационна война между католическо-протестантския Запад и православния Изток. В популярен стил (за да се принизи до читателската аудитория) професорът е създал някакъв евристичен миш-маш, в който се нахвърля върху нищетата на политици и анализатори, а аудиторията трябва да се досеща хем за нищетата, хем за приносителите й, ако може така да се каже. Така е, когато мисълта се рее по „инерция” – вярно, стига да е логична, може да се приеме за светата истина. Георгиев обаче си противоречи, еквилибрирайки с думите, а когато те са цивилизация и идеология, не е достатъчно да се спомене само Великата схизма от 1054 година. Затова ни оставя с дефинитивното си просветление за хилядолетната война. Все пак ни дава да разберем колко пагубно е да сме част от православната цивилизация, а да сме политически, икономически и военни васали на Западната католическо-протестантска цивилизация...

Впрочем цивилизация, казано накратко, е степен на обществено развитие, материалната и духовна култура... Управляващите във всички държави и времена са се нуждаели от идеология, за да господстват над други държави и над собствения си плебс (с извинение), в каквато и форма да е било през годините. Войните, под религиозни и каквито и да са знамена, са имали за цел присвояване (или запазване) на територии и влияние. Волю-неволю, професорът влиза в ролята на един от първите смешни хора-управленци, какъвто е Петър Стоянов с неговия цивилизационен избор, разбирай евроатлантически ценности. (Доколкото си спомням, цивилизационният му избор включи пропускането през България на американски самолети, които бомбардираха православна Сърбия). Впрочем католически-протестантски ли е съвременният Запад? И да, и не – или е мултикултурен? Не става въпрос само за помюсюлманчването на доста европейски области със собствено антиевропейско правораздаване, за гей- и лесбийски бракове и още толкова „свободи”, несъвместими с Христовото учение. Упадъкът на така наричаните евроатлантически ценности ни напомня на Древния Рим, изненада ще бъде само ако се появи някакво магаре за депутат в европейски парламент. Впрочем дали пък Бат` Бойко не си е мислел, че може да замени Плевнелиев с някой Марко? Дали, но нали трябва да се пита... Извън всякакви шеги, не трябва да си какъвто и да е анализатор, за да си наясно, че Съединените щати диктуват правилата и ценностите на съвременния Запад, дори някога велики държави като Англия, Франция и Германия са в ролята на обикновени васали. Поради могъществото си янките нямат никакви скрупули (спомнете си Буш-младши с неговото „какво е това международно право, ще питам адвокатите си”). Дори смятаният за ляв интелектуалец президент Обама заявява, че поради своята изключителност американският народ има задължението да ръководи света. Напомня ли ви за един някогашен враг на човечеството?

Сегашната „нова студена война” не е никакво продължение на хилядолетната война между католическо-протестантския Запад и православния Изток. Човек трябва да живее с илюзиите на религиозни абстракции, за да не е наясно, че новата студена (ледена) война срещу Русия е войната на мултинационалната англосаксонска олигархия, чиято идеологическа доктрина е неолиберализмът, независимо от провалите му в самия Запад. (Затова и Путин, който възстанови суверенитета на Русия, е адмириран от доста западни лидери – като Берлускони и Мари Льопен, и други, които са за Деголовата Европа на нациите от Ламанша до Владивосток). Разбира се, в Русия има философи, анализатори и политици, които виждат в противопоставянето Запад–Изток православни съюзници, а за Путин православието е част от идеологическите „оръжия” заедно с патриотизма и консерватизма (каквото и да означава това). Днешният руски президент не без успех се опитва да вплете в патриотизма характеристики и достижения на две епохи – царизма и социализма. Малоумието на съветската номенклатура разруши най-мощната световна империя, но съветската цивилизация даде на света модела на справедливостта – страхът от комунизма разтвори кесиите на големите капиталисти и роди нов тип управление в Западна Европа – социалната държава с безплатното образование и медицинско обслужване за всички. Както и да е – сега отколешното консумативно общество губи свои достижения, в САЩ (примерно) заплащането през последните две десетилетия е занижено в сравнение с това преди 40 години, средната класа изтънява обезпокоително, само 0,1 % от населението притежава 90% от богатствата на страната. Накратко, съвременният модел на капитализма се нуждае не само от локалните войни на XX век, а отърсилата се от собствената си пепел Русия претендира за достойно място под слънцето на XXI век. Ако има стълкновения или голяма война, „дълбоката държава” няма да се допитва нито да папата, нито до десетките църкви в САЩ.

В немалка степен същият Запад спомогна за високия авторитет на Путин с безпардонността и безнаказаността си в различни части на света – лъжливия претекст и последвалата война в Ирак, фиаското в Афганистан, цветните революции, де факто подпомагането в създаването на мощен ИДИЛ... Така „империята на злото” е на път окончателно да се измести в западното полукълбо. Някогашната идейна лаборатория на света (Америка) се страхува от алтернативното мнение в търсене на истината – не е странно, че руската РТ бе изключена от телеразпространение във Вашингтон, самият президент Тръмп обвини в лъжа някои от най-големите новинарски разпространители. От своя страна руската власт се оказа доста гъвкава – докато РТ в САЩ, Западна Европа и останалия свят се придържа към изконните ценности на свободата на словото, в самата Русия най-големите телекомпании са повече от йезуити. Дават се алтернативни мнения примерно за Крим, в които така наричаните либерали говорят с езика на западноевропейците – така властта получи мощна подкрепа и Путин въобще не се появи на президентски дебати. Разискванията бяха шоу с участието на клоун, нещо като Чочолина и будьоновец, всичко това според закона. Победата на Путин, дори и без фалшификациите, бе вързана в кърпа.

След присъединяването на Крим Западът разбра, че разпадането на Русия е илюзорно, че Москва вече е конкурент и съперник. Персоналните нападки към руския президент от рода на отравянето на Скрипал, колкото и парадоксални, не са случайни – Путин, като част от прозападния псевдолиберален руски елит, трябва да бъде заменен. Затова натискът е повсеместен – към местни соросоиди и десетките олигарси в Русия, Европа и Америка. Разбира се, трудно е да се прогнозира смяна в близките 6 години, но напрежението ще нараства. Колкото и силен да е на международната арена руският президент, толкова и слаб е във вътрешната си политика. Ако така продължава, приказката за добрия цар и лошите боляри няма да има добър край – управлението му си е чиста клептокрация. Впрочем мащабите са различни, но и в Русия, и в България корупцията е начин на живот, страданието е за простия народ.

Колкото до болшинството обикновени българи, те обичат Русия и се надяват, че няма да се стигне до война. Едно друго болшинство крайно амбициозни българи, които се афишират – организирани или не в структури – за русофили или за русофоби, са готови да се преродят тутакси с първия ветрец. Важното е да са на софрата.

Захари НИКОЛОВ

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес22.4.2018

    15

  • понеделник23.4.2018

    14|26

  • вторник24.4.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next