klassa_en Klassa.bg
24-02-2018

Вход|Регистрация|

Истерията за първи клас

Деси Велева

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 14.2.2018
  • Видяна: 8052 пъти

 Българинът дава мило и драго, за да изучи детето си и да му даде възможност за качествено образование. Правил го е и когато го е пращал в порутени хамбари по време на турското робство, където в полумрак десетки дечурлига са драскали с пръчки в пясъка. Прави го и днес, когато плаща за паралелното образование чрез частни уроци. Прави го и последните седмици, като води неравни битки с общински наредби, които не дават право да избира най-доброто училище за детето му.

През последните две години Министерството на образованието и науката и Столичната община правят всичко възможно да създадат негативни емоции, превръщащи се в истерични пристъпи у майки и бащи на първокласници. За втора година в резултат на работата на двете институции в последния момент се сменят правилата, които се включват в единната система за прием в първи клас. Намерението бе да се спрат нарушенията, които се допускаха от директорите на училищата, като им се даваше свобода сами да определят критериите за прием в техните училища. Както е добре известно обаче, пътят към ада е постлан точно с такива добри намерения. Така че вместо въвеждане на добри практики,

настана общоградски хаос

Родители нервно следят за всяка промяна в социални мрежи, сайтове, форуми, дебнат на всяка крачка действията на ресорния зам.-кмет Тодор Чобанов и се чудят в коя посока ще бъде отпратено детето им от поредното нововъведение.
Те добре помнят, че през миналата година общината написа за няколко седмици три различни документа, в които се опита да регламентира един справедлив прием в първи клас. Колко е бил справедлив и равнопоставен, стана ясно, след като въпросният нормативен акт бе оборен в съда. Това наложи Министерството на образованието да приеме нови правила, които да вмени за прилагане на всички общини у нас. Затова отново в последния момент и столичното кметство чупи пръсти и търси начини да организира система за прием, която най-добре да отговори на очакванията и нуждите на най-големия град у нас. До седмица въпросният спорен документ с правила за кандидатстване ще бъде приет от Столичния общински съвет и ще влезе в сила. Но вероятно с очакването, че отново ще падне в съда... Родители отсега се канят да го атакуват, като се позовават на отнетите им права за избор и равен достъп до качествено образование на детето им. 
Какво всъщност предлага вносителят Тодор Чобанов, позовавайки се на наредбата на МОН? От следващата учебна година около всяко училище се очертава прилежаща територия. Всички, живеещи в границите й, ще получават предимство, за да влязат в школото. Напълно новият елемент е, че с най-много привилегии ще са децата, чийто адрес не е сменян през последните три години. Така на практика се въвежда уседналост. Във втората група ще са деца, които живеят около училището между една и три години, а в третата група - хлапета с адрес, сменен през последната една година. Едва след като влязат децата от всички групи, ще се допусне прием на малчугани от цяла София. Този път няма да има предимство за деца, които живеят в съответния административен район. 
Ако обаче се окаже, че в някоя от групите кандидатите са повече от местата,

ще влязат в действие допълнителни критерии

Най-голяма тежест ще има дете с брат или сестра в училището - то ще получи 22 т. За многодетно семейство точките ще са 5, а за завършило предучилищен клас в школото дете - 3. Между 1 и 6 точки ще има за деца сираци, с увреждания и настанени в приемни семейства. Ако по случайност има кандидати с равни точки, ще се използва жребий. 
Новата система, отражение на промените, направени в наредба на МОН през лятото на миналата година, би трябвало да е отговор на повечето родителски изисквания. Те бяха основно за достъп до най-близкото училище и предотвратяване на практиката в последния момент да се сменя адресната регистрация и така деца от друг район да изместят живеещите наблизо. Родителско недоволство провокира и масовата практика да се представят фалшиви бележки, които да удостоверяват месторабота в района на училището. Този критерий изобщо не попада в тазгодишния проект с правила. Защо тогава майките и бащите и тази година не са доволни? Защо заляха общината с десетки възмутени позиции и предложения за промени? Защо заплашиха със съд и този документ, още преди да бъде приет окончателно?
Отговорът е един и е прост. Защото

има нещо сбъркано в цялата идея

за правила, критерии, уседналост и райониране. Защото, когато слагаш граници на избора на образование, българинът отговаря на нож. Защото, когато си допуснал срив в обучението в училищата, няма как да убедиш майките, че където и да учат децата им, те ще получат едно и също. По-лесно е да бягаш от истинския проблем, да го заобикаляш и да оставиш гневни родители да се обстрелват едни други кой има повече право на добро образование. Истинският проблем не е в това къде живее детето, удобно ли му е училище Х, дали майка му предпочита училище Y, или дали неговата улица е част от една прилежаща територия или друга. Драмата е в качеството на предлаганото образование и в неоспоримия факт, че то не е еднакво навсякъде в София. Колкото и да се напъват разни чиновници да обясняват, че в основното образование различия в обучението почти няма, реалността я виждат всички родители на първокласници, второкласници и т.н. Ножицата е отворена и няма да се затвори чрез механичния натиск, който се опитва да приложи държавата, а след нея и общината. Въвеждането на уседналост и райониране с извинението за осигуряване на удобство изобщо няма връзка с правото на добро образование. И се прави, само за да се отклони вниманието от неспособността на държавата да се справи с проблемите на образованието. Толкова ли не разбират управляващите и в централната, и в местната власт, че всеки родител, който иска, пак ще намери начин да заобиколи нормите. Вместо да си смени адресната регистрация в последния момент, сега той ще го направи 2-3 години по-рано. Така точно след 3 години цялата система ще бъде безпредметна - спокойно ще може да се нарушава от малко по-предвидливи майки и бащи. Или може би от властта разбират много добре всичко - и пропуските, и вратичките. Но просто са безсилни да променят ситуацията - не искат, не могат, не знаят как!?
Новите правила за прием

не решават ничий проблем

- нито на онези, които търсят удобство, без много да ги интересува в какво школо попада детето им, нито другите, които имат амбиции и ясен план за бъдещето на отрочето. Защото каквито и правила да се прилагат, добрите училища са все толкова, лошите също не променят бройката си, а децата остават без равен достъп до добро образование. Сменят се само имената им в списъците в търсене на някаква химерна справедливост. Прави са и тези, които искат детето им да учи през една улица от дома си, защото нямат баби и дядовци, които да ги водят до другия край на квартала. Прави са и онези, които имат свобода на движение, но по административен път някой им забранява да направят своя избор. Прави са и хората, които искат детето им да учи до местоработата им, защото няма кой да го вземе от училището, което е до дома им. 
Ако държавата назначаваше амбициозни директори, стимулираше учителите да се развиват, ако одобряваше по-добри учебници, ако осигуряваше добра материална база за всяко училище, сега нямаше да е изправена пред предизвикателството да измисля наредби след наредби и да реди имена на заслужили и по-малко заслужили хлапета. Ако училищата даваха приблизително еднакво качество на обучение, нямаше да има нужда от никакви правила за прием и никой нямаше да се избива за място в елитно училище, нито щеше да бяга от друго, носещо славата на "циганско". Вместо това сега се водят грозни битки с взаимни обвинения за фалшифициране на адреси, за болни родителски амбиции и подкупни директори. И докато майките се дърпат за косите из социални мрежи и форуми, някои чиновници самодоволно седят в креслата си и гледат сеира на простолюдието. Затова и другата, и по-другата година ще гледаме същия филм, ще правим поредните критерии, ще измисляме следващите оригинални правила, за да ходим след проблема, вместо да го разрешим.

Първият учебен ден е най-вълнуващ не само за първокласниците. Родители, баби и дядовци са пряко обвързани с учебния процес и тръпнат в очакване да разберат подробности за достъпа на отрочетата им до желаното училище
Снимки Емилия Костадинов

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес24.2.2018

    15

  • неделя25.2.2018

    14|26

  • понеделник26.2.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next