klassa_en Klassa.bg
21-01-2018

Вход|Регистрация|

СЪНЯТ НА ПРЕЯЛИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ

image

 Забелязал съм, че има хора, които редовно преяждат по коледните празници. До вчера се гордеех, че не съм един от тях. Само че, както се случва в живота и аз взех че преядох на връх Коледа. Не е много приятно, ама повечето от вас знаят. Така че не е нужно да ви обяснявам в подробности как се чувствах. Домъкнах се с усилие до леглото с мисълта, че скоро няма да мога да заспя. Толкова ми беше тежко и толкова ме мързеше, че даже и не направих усилие да се завъртя. Заспал съм по гръб. А аз обикновено не заспивам по гръб. Поради преяждането или поради причината, че съм заспал по гръб, а може би и поради двете, ми се стори, че почти веднага започнах да сънувам. А когато си заспал преял и по гръб, тогава ето какъв сън се получава: 

Вървя си аз по един слънчев булевард и гледам – книжарница до книжарница. Не на всеки ъгъл, буквално да десет метра една от друга – книжарници. Нали съм си писател много се зарадвах. И си казах наум – виж ти, този град си е направо град-мечта! И хората, които живеят в него безкрайно обичат да четат, щом книжарниците буквално нямат брой и то на един-единствен булевард. Забравих да ви кажа, че в съня си не бях преял и просто ме засърбяха ръцете да хвана една книга и да я помириша. Да ми замирише на напечатани коли. Тази миризма е неповторима, да знаете. И след като я помириша - да я разлистя и да се потопя в безкрайните светове на фантазията и на познанието. Или да се разплача след някое прочетено стихотворение. Веднага се насочих към най-близката книжарница. Беше от веригата – книжарници „Хелислон“. На входа прочетох надпис „Хелислон – книжарници за зарзават и амбалажна хартия. По изключение до края на годината предлагаме и киви!“. Малко ме озадачи надписа, но влязох. И какво да видя – пред мен рафтове, осеяни със зарзават и два щанда с киви…Погледа ми трябва да е бил много особен, защото книжарката ме гледаше, сякаш току що съм застрелял цяла група дечица от отсрещната детска градина. Опитах се да се усмихна и се насочих към единия от щандовете с киви. Книжарката сякаш се отпусна и даже ми се усмихна. 
- Това киви е много прясно. Получихме го вчера. Колко ще обичате. Днес е на промоция – по 15.60 лева за килограм.
Беше мой ред да се усмихна. Смотолевих нещо от сорта:
- Премерете ми около килограм и двеста…
Книжарката ме погледна неодобрително но започна да слага плодовете на кантара.
- Килограм и триста много ли ви е? Не мога да отрежа едно киви на две.
- Добре е. Давайте.
- В какво да Ви го увия. В Булгаков или в Достоевски?
Изтръпнах… Ако ми го увият в Булгаков нищо чудно като изляза от книжарницата, кивитата ми да отлетят направо при дявола. Ако е Достоевски, сто процента, като изляза, ще извърша някое престъпление и наказанието ще ме застигне още преди да съм пресякъл на другия тротоар. Или направо ще се побъркам и цял живот ще си остана идиот. 
- А не можете ли да ми го увиете в нещо друго. Например в
някоя…съвременна българска поезия?
- Съжалявам, господине. Съвременна българска поезия не 
предлагаме. Някак си… Не се търси много. Няма достатъчно търговски вид. Хората предпочитат, така да се каже, класиката. Или в краен случай новата книга на Криско. Или чакайте…Май имаме и Иво Сиромахов…
Кога и как съм излязъл от книжарницата с кивито в ръце – не знам. Не знам и в какво ми го завиха. Май предпочетох Сиромахов. Както си вървях и … пред мен следващата книжарница. На входа надпис „Книжарници Крюела – ние продаваме пъпеши повече!“ А отсреща, една светла, украсена в оранжево, явно новооткрита книжарница с огромен надпис „Книжарници Огранж – насам народе, нашите портокали са от най-добрите портокалови градини!“
Събудих се плувнал в пот. Ходеше ми се до тоалетната. Обещах си повече да не преяждам. Не само по Коледа. И си обещах да не ям никога киви, както и кракът ми да не стъпва повече в книжарница.

26 декември 2017 година 
Този скромен фейлетон е вдъхновен от родната ни действителност в начина й на разпространение на съвременна българска поезия по нашите книжарници. Има един фейлетон „Нов начин на разпространение на книги“ на безсмъртният руски писател Михаил Булгаков, писан през 1924 година. Не ме е вдъхновил Булгаков, но прочита на неговото произведение много ми помогна.

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес21.1.2018

    15

  • понеделник22.1.2018

    14|26

  • вторник23.1.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next