klassa_en Klassa.bg
11-12-2017

Вход|Регистрация|

Мъртва ли е инфлацията?

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 1.12.2017
  • Видяна: 2906 пъти

 Повечето индустриализирани държави имат донякъде странен проблем: недостатъчна инфлация. Това звучи абсурдно, защото мнозинството от хората не обичат инфлацията. Те биха предпочели в бъдеще едно евро или един лев да струва точно толкова, колкото и днес. Но централните банкери се страхуват от нулевия процент. Те смятат, че една ниска инфлация е по-добре за икономиката и правят всичко, за да се уверят, че преди запетайката ще има една двойка, така че инфлацията да е поне 2,0%.

В Европа, Съединените щати и Япония ключовите лихвени проценти са на нулево ниво от дълго време, към това трябва да добавим и изобилните програми за закупуване на облигации – и то в продължение на много години. Имат ли успех? Едва измерим.

Да, икономиката се връща към нормалното състояние в повечето индустриализирани страни, но инфлация почти няма. В еврозоната от началото на финансовата и икономическа криза през 2009 г. средното ниво е 1,1%, 1,4% в САЩ и само 0,3% в Япония, пише в свой анализ германският Süddeutsche Zeitung.

И така – мъртва ли е инфлацията? Въпросът се задава все по-често и доскоро бе немислимо, но сега се обсъжда сериозно и сред централните банкери. За тях това би било кошмар: в продължение на почти три десетилетия в много страни те преследват инфлационна цел от два процента. Но в САЩ и Европа тази граница не е постигана от години.

Американският икономист Нуриел Рубини описва липсата на инфлация като "мистерия". А Клаудио Борио, главният икономист на Банката за международни разплащания (БМР), вид мозъчен тръст за централните банки, признава, че „става все по-трудно да се разбере поведението на инфлацията". Той пита себе си и колегите си от централните банки: „Може ли да знаем по-малко, отколкото си мислим?"

Но защо трябва да има инфлация от две процента, няма ли да е по-добре да е нулева? Съвсем просто е - малко инфлация може да подобри настроението сред икономистите, защото по-високата цена, която даден човек плаща, е по-висок доход за друг. По този начин инфлацията прави възможно заплатите и корпоративните печалби да нарастват по-бързо.

Малко инфлация помага на икономиката да се възстанови от рецесията. Тя оставя на централната банка по-голямо пространство за намаляване на лихвените проценти и по този начин – за намаляване на разходите по заеми.

Компаниите могат да намалят разходите си, като поддържат увеличението на заплатите малко под инфлацията. Не на последно място, една ниска инфлация запазва икономиката далеч от дефлацията. Когато цените падат, растежът се забавя, тъй като хората се надяват на още по-ниски цени в бъдеще. Така една умерена инфлация може да се превърне в добра смазка за икономическите двигатели.

Икономистите обаче посочват, че това е донякъде илюзия. Ако всеки печели повече пари благодарение на инфлацията, никой не може да си купи повече неща, а просто се покачват само цените. В действителност обаче хората обичат да се поддават на илюзията, че имат повече пари в джобовете си, така че всъщност харчат повече и по този начин ускоряват икономическия растеж.

На теория инфлацията би трябвало да е висока от години, защото паричната политика е изключително хлабава, а безработицата спада, тъй като индустриалните нации се възстановиха от финансовата и икономическата криза. В САЩ брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне през тази година с 2,2%, в еврозоната - с 2,1%, а за света като цяло Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономическото производство да нарасне с 3,6%.

И така расте дискомфортът за това възходящо движение без инфлация, което не се харесва на всички, тъй като се отдалечава от всички учебници по икономика. Икономистите са озадачени за причините за тази изненадваща тенденция, която впрочем не е нова, а се наблюдава от средата на 80-те години на миналия век.

Роджър Бутъл, който основава частния институт за икономически анализи Capital Economics през 1999 г., отчита тенденцията още в самото ѝ начало. Преди десет години той обяви „края на инфлацията".

В едноименната си книга той обобщава по популярен начин това, което изглежда достоверно и днес: глобализацията е сложила край на инфлацията. Увеличаването на заплатите и цените стават все по-редки в една често брутална международна конкуренция. И други учени също гледат на възхода на развиващите се страни като на най-вероятното обяснение за изчезването на инфлацията.

Постоянната опасност, че повече работни места ще бъдат преместени в чужбина, спомага за поддържането на ниски заплати, докато притокът на евтини стоки от Азия и Източна Европа натиска надолу цените в развития свят.

Към това следва да добавим и използването на нови технологии - от компютри до интернет, което промени фундаментално икономиката през последните десетилетия и ще продължи да я революционизира. През 90-те години на миналия век повишаването на производителността облекчи натиска върху цените и направи възможни ниските лихвени проценти.

Днес е вероятно споделената икономика с многобройните си евтини предложения, като услугите на Uber, нощувките на Airbnb и търговските оферти на Amazon, да спомогнат за понижаващи се цени. А утре в тази роля ще са роботите и изкуственият интелект, които ще конкурират служителите и ще позволяват на компаниите да предлагат евтини продукти.

Онова, което за икономиката бе глобализацията през 90-те години и след това, може да бъде технологията в бъдеще: шок за икономиката, който натиска цените надолу.

Възможно е също така, централните банки сами са се погрижили днес едва ли никой да се страхува от инфлацията: със своята твърда антиинфлационна политика паричните власти се борят за доверието и репутацията си от 70-те години. По-късно те не разочароваха никого, защото инфлацията остана в допустими рамки. Сега едва ли някой очаква, че инфлацията може да бъде опасна. Това се отразява и на умерените изисквания за ръст на заплатите. В същото време мощта на синдикатите намалява, а често срещаните по-рано спирали на цени и заплати сега са по-малко вероятни.

По-очевидно обаче е, че инфлацията е преди всичко резултат от реални икономически феномени (глобализация, технологичен прогрес), за които централните банки имат само ограничено влияние. Това би разстроило тезата на носителя на Нобеловата награда Милтън Фридман, който е убеден, че инфлацията винаги е резултат от лошата парична политика.

"Инфлацията винаги и навсякъде е чисто монетарен феномен", гласи едно от най-известните му изказвания, направено още през 1970 г. Днес знаем, че дори и без хлабавата парична политика може да няма инфлация. А ако има инфлация, централната банка може да я ограничи. Но ако няма инфлация както днес, ситуацията е по-трудна.

„Централните банки трябва да се чувстват така, сякаш са преминали през огледало", смята Борио. „В миналото те се бориха с инфлацията, днес се стремят да насърчат цените". По-рано те се опасяваха от по-високи заплати, а сега водят кампания за това. Преди те мразеха, когато държавите насърчават потреблението, а днес настояват за програми за икономически стимули. Светът е с главата надолу. И централните банкери трябва да се притесняват, ако компасът им се счупи. Ако е вярно, че инфлацията е трайно победена, тогава инфлационната цел от два процента няма да може да се впише в този луд нов свят“.

Президентът на Федералния резерв в Сан Франциско Джон Уилямс, например, смята, че нетрадиционната парична политика ще продължи да се прилага в продължение на много години, ако не и в продължение на десетилетие. И то по една проста причина: по-рано, когато инфлацията и лихвените проценти бяха по-високи, Фед можеше да свива значително лихвените проценти рязко – например през периода 2007 - 2009 г. от 5,25% до нула.

При последващ срив рамката за действия става много по-ограничена, така че остава само програма за масово закупуване на облигации или отрицателни лихвени проценти. Или по-висока инфлационна цел - от четири процента. Фед и други централни банки вече обсъждаха това, но имаше спорове. Ако централната банка не успее да генерира инфлация от два процента, как може да достигне ниво от четири процента?

И тогава остава последен вариант – заложена цел за нулева инфлация, както вече предложи Банката за международни разплащания. С това паричните власти ще се освободят от трудната задача да се стремят към два процента инфлация и биха могли да се измъкнат от своята ултрахлабава парична политика, която насърчава предимно цените на облигации и акции и крие риск от балони.

Според тази логика паричната политика трябва да бъде нормализирана по-скоро сега, отколкото по-късно, за да се предотврати следващата финансова криза. Сред централните банкери обаче няма чуваемост за тази идея, вероятно поради една много проста причина: като всеки вълнуващ дебат в икономическата теория, дискусията за смъртта на инфлацията включва в значителна степен и спекулации. Дори и обясненията за липсата на високи ръстове на цените да звучат разумно, едва ли са емпирично доказани.

Едва ли някой може да каже дали днес инфлацията наистина е мъртва. Спомнете си за 1968 г., когато увеличението на цените в Германия е малко над нулата. По това време бившият германски икономически министър Карл Шилер заявява, че инфлацията е мъртва, "мъртва като ръждясала игла". Малко след това инфлацията възкръсна и през 70-те години на миналия век, след първата петролна криза, се превърна в бедствие за онези, които залагаха на стабилни цени...

Повече за макроикономическите показатели и за форекс пазара може да научите на шестото издание на Investor Finance Forum - най-големия форум за инвестиции и финанси в региона, организиран от Investor.bg. Събитието ще постави фокус върху макротрендовете в инвестициите, тенденциите при договорните фондове, криптовалутите и валутната търговия. Вижте повече за лекторите и програмата на financeforum.investor.bg

Заповядайте на 1 декември 2017 г. в Интер Експо Център София и станете част от най-голямото общество на индивидуални и институционални инвеститори в България.


По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Деляна Петкова

 

 

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес11.12.2017

    15

  • вторник12.12.2017

    14|26

  • сряда13.12.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next