klassa_en Klassa.bg
11-12-2017

Вход|Регистрация|

Президентът Радев пред EurActiv: Ръководя се само от българския национален интерес

zemia-news.bg

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 22.11.2017
  • Видяна: 4409 пъти

 

Подобно на канцлера Меркел и други лидери в ЕС съм радетел на диалога, не на конфронтацията с Москва

 

 

Бих искал да видя реално работещ български парламент, който да ражда закони, а не скандали и да е арена на съдържателни политически дебати, а не на лични нападки

Румен Радев, президент на Република

- Г-н Президент, ние разговаряме часове след като по драматичен начин беше сменен председателя на Народното събрание.  Какво става в България?

- Неотдавна заявих, че демокрацията е в отстъпление. Изгонването от трибуната на лидера на опозицията, за това, че критикува премиера и правителството, е олицетворение на тази теза. Оставката на председателя на парламента все пак показа, че има някакъв праг на самосъхранение на парламентаризма и той сработи. Този ход върна опозицията в пленарната зала и се надявам да възстанови диалога и нормалната работа на Народното събрание.

Оставката дойде след демонстративната намеса на премиера Бойко Борисов. А би следвало българският парламент, като най-висшият политически орган в една парламентарна република, да е независим, да регулира сам вътрешните си конфликти и да контролира правителството, а не обратното. Тъй че кризата отмина, но тревогата ми остава.

- Впечатлението за един външен наблюдател като мен е, че премиерът Борисов не си контролира добре хората, и когато някой от тях прекали, включително с атаки срещу Вас, той взема мерки, често със закъснение, като сваля от постове, уволнява, или принуждава да си подадат оставките. Ще се съгласите ли?

- Въпросът дали премиерът успява да контролира своите съпартийци в парламента трябва да зададете най-вече към него…

- Поискал съм интервю с премиера и очаквам той да ми го даде.

- … Аз съм за открити позиции в политиката и не приемам над масата да си стискаме ръцете, а под масата да се върши друго. Подобни сценарии не водят до конструктивни отношения.

Имам ценностни противоречия с правителството, които създават понякога напрежение. Например за мен и за огромната част от българския народ, борбата с корупцията е приоритет. И бих искал да видя реални, всеобхватни и ефективни мерки от страна на управляващото мнозинство. Не декларации за борба с корупцията в минало време, като ревизия на приватизацията преди 20 години. А ревизия на крупните обществени поръчки в последните години, начина на харчене на еврофондовете, и най-вече създаване на ясни механизми, гарантиращи разкриване, пресичане, разследване и наказателно преследване на корупционни деяния сега и в бъдеще време. Това може да възстанови справедливостта в обществото, а не само отнемането на незаконно придобито имущество, каквато е и основната идея на прокарвания от управляващите нов закон за противодйствие на корупцията.

- Да, обаче управляващите ви нападат, като внушават, че сте взели някакви пари за някакви самолети…

- Тези инсценирани атаки започнаха, когато заявих, че в България няма политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта и трябват ефективни мерки, които да дисциплинират политическата класа.

Мнозинството дори създаде специална парламентарна комисия, целяща да ме набеди и да ревизира становището на военните експерти за избора на нов самолет. Работата на комисията приключи безславно –  с некомпетентни и неаргументирани становища, но с арогантни и безпочвени внушения. Разбира се, никой не посмя да излезе с конкретни обвинения, защото знаят, че ще бъдат оборени в съда.

По проекта до момента няма похарчени никакви средства, докато по националната програма за саниране, инициирана и проведена от управляващите в предишния им мандат, са похарчени 2 млрд. лева – при многократно завишени цени, липса на контрол за качеството и множество сигнали за нарушения. Предложих на същите хора, които създадоха комисията за изтребителя, да организират парламентарна комисия за съмнително похарчените 2 млрд. за саниране, но срещам пълно мълчание.

Всъщност атаките към мен се засилиха най-вече, когато се поде публичния дебат кой да назначава ръководството на новия антикорупционен орган – дали президентът или парламентарното мнозинство.

Този случай е показателен за употребата на българския парламент срещу президентската институция в преследването на тяснопартийни цели. Бих искал да видя реално работещ български парламент, който да се ползва с доверието на обществото. А за да стане това, той трябва да се ръководи от интересите на това общество. Да ражда закони, а не скандали. Да бъде арена на съдържателни политически дебати, а не на лични нападки.

- Премиерът Борисов напоследък развива теорията, включително пред председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, че трябва Европа да реши от какви отбранителни сили се нуждае, включително от бойни самолети, и че това не трябва да се решава на парче. Прав ли е?

- Не може да прехвърляме на Европейската комисия отговорността за решаване на нашите наболели проблеми в сферата на отбраната.

Премиерът Борисов следва да се тревожи преди всичко от факта, че България продължава да изостава в изграждането на военни способности. България се отдалечава от изискването на член 3-ти от Договора на НАТО за развитие на собствен отбранителен капацитет, както и от Лисабонския договор, задължаващ страните-членки на ЕС да подобряват военните си способности.

Пълноценната интеграцията на България в ЕС, каквато е и широко афишираната цел на правителството, не може да се провежда селективно – само в избрани от нас области, каквито са Шенген и Еврозоната. Необходима е и интеграция в сферата на сигурността, която придобива приоритетно значение за съюза.

Популизъм е социалните проблеми да се обясняват с разходите за сигурност. Сигурността е предусловие за просперитета, а социалните системи са елемент от сигурността.

- Вас ви нападат и по друга линия – че сте про-руски настроен. Но доколкото си спомням, не вие подарихте кученце на Путин…

- (Смее се) Това е модна медийна дамга в цяла Европа и не само. Аз се ръководя от интереса на България и на Европа. Нима смятате, че войнствената реторика спрямо Русия  е в наш интерес? Тя изостря напрежението, повишава риска и разделя континента, точно когато трябва да стоим обединени срещу глобалния тероризъм, нахлуването на радикален ислям, нарастването на конфронтацията.

Канцлерът Меркел сподели наскоро, че не можем да говорим за сигурност в Европа без Русия. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел много точно отбеляза, че трябва да спрем да говорим за Русия и да започнем да говорим с Русия. Радетел съм на диалога, не на конфронтацията. Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика. До нея прибягват лекомислено тъкмо политици без пагони. Българите имаме дълбоки исторически връзки с руския народ и България може да спомогне за този диалог.

- Голям е контрастът между вас и вашия предшественик Росен Плeвнелиев в публичното говорене на тема Русия…

- В действията си се ръководя не от позициите на своите предшественици, а от политическата реалност.

- Искам да ви питам за новия образователен закон в Украйна. Унгария го намира за скандален, България реагира спокойно. Защо?

- Системите на изучаване на майчиния език от българската и унгарската общности в Украйна са много различни. Имах среща с президента Порошенко по време на сесията на Общото събрание на ООН и много ясно поставих въпроса за езиковите права на българите и изучаването на български език в Украйна. Получих лични гаранции от президента Порошенко за запазване на техния обем и дори за чувствително разширяване на изучаването на български език. И в тази връзка се договорихме министърът на образованието на Украйна, заедно с представители на нашата общност и учители по български език в Украйна, да дойдат в България и заедно с нашето министерство на образованието да уточним учебните планове и програми, така че нашите интереси да бъдат категорично защитени. Тази среща е планирана за края на януари. Надявам се правителтвото да довърши започнатото. Според мен трябва да решаваме проблемите с конструктивен диалог, а не с конфронтация, от която са губещи и двете страни.

- Какви са геополитическите рискове по време на българското председателство?

- Най-големите рискове са Европа да остане встрани от динамичните процеси в глобален мащаб. Като казвам встрани, имам предвид не само вземането на отношение и изказване на позиции, но и участие в изработването на решения, както и предприемането на определени действия.

С Римската декларация Европа направи заявка за високи амбиции. В нея говорим за силна Европа на глобалната сцена. Ако искаме това да не е просто лозунг, Европа трябва да поеме нов курс. Нужна е по-голяма активност по отношение на глобалните процеси и кризи. Нужни са механизми за по-бърза и консолидирана реакция, за по-голяма решителност в действията, за преодоляване на инертността, за отстояване на собствените интереси.

Виждаме как динамичните събития се контролират от другите глобални играчи – САЩ, Русия, Китай. А Европа често е встрани от тези процеси, което не е в наш интерес.

- Тук сте в съзвучие с Бойко Борисов, който каза преди дни: Путин и Тръмп обсъдиха Сирия, Европа я няма, Путин и Ердоган обсъдиха Сирия, Европа пак я няма…

- Президентите Путин и Тръмп вземат решения или обсъждат помежду си теми, които касаят пряко Европа, а точно Европа не участва.

Амбицията за присъствие на глобалната сцена не може да се реализира само с инструментариума на „меката сила“, когато другите глобални играчи развиват чувствителна военна мощ. Нека за миг си представим как ще изглежда НАТО без военната мощ на САЩ, Турция и Канада?

- Е, вече има някакъв ембрион – ПЕСКО

- Идеята за Обща европейска отбрана (ОЕО) не е нова, но тя започва да набира сила едва напоследък. Най-същественото е, че схващанията на европейските лидери за значението на европейската отбрана еволюираха значително. Ако преди години тя бе заседнала здраво в рамките на вонната парадигма и бе свързвана предимно с неутрализирането на заплахите, то последните действия на обединена Европа показват значително надрастване на това схващане и разглеждат европейската отбрана като съществен фактор за бъдещото развитие на съюза: чрез даване на нов импулс на общия европейски проект – според президента Макрон; чрез интегриране на усилията в областта на високите технологии и отбранителната индустрия; чрез постигането на нивото на амбиция за силна Европа.

Разбира се, пред нас има трудно преодолими предизвикателства по този път: военното строителство на ОЕО, което не трябва да дублира НАТО; силната фрагментация на европейската отбранителна индустрия; силната конкурентност на държавите и фирмите в тази индустрия – насилственият опит за тяхното обединение ще влезе в конфликт с основните принципи на свободния пазар.

В тази връзка големият дебат за сценариите на ОЕО тепърва предстои. Точно тук можем да видим прозорливите ходове на Европейската комисия. Вместо да се давим в безкрайния дебат за строителството на ОЕО, се заложи на ПЕСКО и генерирането на способности – покрай тях един ден ще се генерират и общите сили. Вместо да затъваме в неразрешими спорове за обединяване на отбранителните индустрии, г-н Юнкер постави фокуса върху обединяване на усилията в научните изследвания и развоя – последните са много по-гъвкави. Те са в основата на съвременната високотехнологична индустрия и един ден ще доведат до нейното обединение. Така се роди и идеята за Европейския фонд за отбрана.

- Споменахте Римската декларация. Разкажете някои любопитни неща около нейното приемане…

- Нормално е да се тревожим за бъдещето на ЕС, но считам, че трябва да положим всички усилия за съхраняването и развитието на съюза. Разпадът му означава конфликти и икономически залез на държавите от континента, които трудно ще мерят ръст поединично с новите икономики в Азия.

Убеден съм, че трябва да се върнем към основополагащите принципи на съюза и най-вече солидарността. Затова предложих и отстоях кохезионната политика да залегне в Римската декларация на ЕС. По време на служебното правителство аз представлявах България в Съвета на ЕС и когато в началото на март обсъждахме работния вариант на декларацията, в него кохезионната политика не фигурираше. Благодаря на останалите лидери за разбирането и подкрепата, и особено на председателя Доналд Туск. Считам това за фундаментален въпрос, защото без изравняването в нивото на развитие, Европа е обречена на мащабни вътрешни миграции и поляризация, които я отслабват системно.

- Каква роля ще играе президентът по време на българското председателство?

- Мога да ви кажа, че по отношение на ЕС работим заедно с правителството с мисъл за предстоящото европейско председателство. Важно е също, че европейският ангажимент на България се споделя от всички парлементарни политически сили.

Президентската институция участва активно в дебата по приоритетите на председателството на ЕС. Не само за България, но и за тройката като цяло. По тази тема проведох срещи и поддържам връзка не само с президентите на държавите от триото – Естония и Австрия, но и с президента на Румъния, която ще поеме щафетата от Австрия. Приемствеността между държавите е важна и се надявам нашите дискусии да продължат и на българска земя по време на нашето председателство. България поема от Естония темата за дигиталното бъдеще на Европа, по която имаме сериозен потенциал за напредък, а и ресорният еврокомисар е от България. Убеден съм също, че България, Австрия и Румъния могат да активират и развият съществено Дунавската стратегия.

Провеждам ползотворни срещи с редица еврокомисари, някои от тях вече имат и практически резултати. В резултат на разговорите ни през февруари с г-жа Елжбиета Бйенковска, еврокомисар по вътрешен пазар, промишленост и предприемачество, решихме заедно да проведем конференция в България за европейския фонд за отбрана под мой патронаж. Тази конференция стана факт само седмица след решението на ЕК за учредяване на Фонда през юли т.г. и премина при изключителен успех. Бяха обсъдени редица въпроси, свързани с механизмите за участие във фонда, възможностите на българската наука и индустрия, пътищата за интеграция на страни като България в общи европейски проекти. А това е и най-голямата полза от този фонд – не просто да отпуска средства, а да съдейства за интеграцията на европейските държави в областта на научните изследвания и високите технологии в сферата на отбраната.

Участвам активно и в дебата за образованието, иновациите, научните изследвания, дигитализацията. Европа трябва да се обединява около тях, защото те ще доминират бъдещето.

- До този момент не стана дума за Европа на две скорости. Нима това не е проблем за нас?

- Европа на различни скорости съществува и това е факт. Нашата амбиция трябва да бъде не да премахнем това с лозунги, а с креативни политики и инициативи. Трябва да мобилизираме усилията си да участваме активно в колкото се може повече засилени сътрудничества, защото те ще дават импулса за развитието на Европа.

Работя активно с българското правителство, за да може по време на председателството да настояваме за ясни правила за участие в тези засилени сътрудничества, критериите да не се сменят по време на играта. В това отношение е показателна нашата одисея по пътя ни към Шенген, защото по време на самия процес бяха сменени правилата и възникнаха нови политически критерии.

- Относно оскверняването на руските паметници се появиха доста коментари, че има нещо хибридно и съмнително. Кой ги осквернява, с каква цел?

- Това се случва от 30 години, не от вчера, затова така наречените хибридни обяснения не правят факта по-малко тревожен и възмутителен. Притеснителното за мен е, че виждаме все повече свастики и антисемитски лозунги. Това е кощунствено. В многовековната си история българите сме доказали, че сме толерантни към други религии и етноси и трябва да запазим този дух. Недопустимо е да се поругават паметници, при това със свастики. Също така е недопустимо отвън да изопачават нашата история.

- Вие бяхте достатъчно ясен, че България е спасила своите евреи…

- Българският народ е спасил своите евреи и това е една от светлите страници не само в българската, но и в европейската история. Този акт е пример за истинска консолидация – народът, политиците, интелигенцията, църквата – всички заедно, обединени от една високохуманна кауза.

- А не е ли по-добре тези, които поругават паментици, да бъдат залавяни, разпитвани и наказвани?

 

- Разбира се. Това важи не само за България. Подобни случаи взеха да се множат из Европа. Да, нашата история е преминала през всякакви периоди, драматични със своето противоречие, но това е нашата история и трябва да я ценим.

- Готови ли сме за провокации по време на председателството?

- Зависи какво разбирате под думата провокация. Тя има много измерения.

- Нашите националисти представляват ли риск? Те присъстват в правителството, на теория някои от тях биха могли да председателстват съвети на ЕС

- За мен не е важен етикетът, а идеите и политическото поведение. В цяла Европа наблюдаваме тревожен ръст на национализмите. Френският президент Митеран казваше, че национализмът означава война. Историческият опит от ХХ век потвърждава тезата. ЕС има едно безспорно постижение и това е умиротворяването на континента вече цели седем десетилетия. Това е благо, което съвременният човек недооценява, защото повечето съвременници в Европа са родени и израсли в мир.

Но ръстът на национализмите е знак за неудовлетворение. Сигнал, че трябва да се вслушваме в хората, да заговорим на техния език, да решаваме техните проблеми, от които се отдалечихме.

- Това е всъщност и вашата задача като президент.

- Това беше и един от основните ангажименти в моята предизборна кампания: да бъда гласа на българския народ и да се ръководя от неговите интереси. Това е причина за обществената подкрепа за позициите ми, които често пораждат политическо напрежение. Приемам тази цена.

Интервюто е на журналиста Георги Готев, EurActriv — Брюксел

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес11.12.2017

    15

  • вторник12.12.2017

    14|26

  • сряда13.12.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next