klassa_en Klassa.bg
21-11-2017

Вход|Регистрация|

Лъжем не ЕС, не нашата държава, а самите себе си.

image
  • Автор: zemia-news.bg
  • Дата: 25.10.2017
  • Видяна: 1912 пъти

 Очевидно е, че едрият бизнес разполага с повече възможности при лобиране за своите интереси, но пък малките и средни стопани са повече на брой и сдружени могат успешно да отстояват интересите си

Времето показа, че екипът в МЦХ по време на служебния кабинет не излъга в нищо земеделските производители, което беше потвърдено от настоящия министър

Проф. Христо Бозуков, бивш министър на земеделието и храните

КАРЕ:

В селското стопанство на България предстоят промени, а те най-вероятно ще се случат в условия на недоразбрани, недовършени и най-вече на неосъществени процеси на самостоятелност на голям брой земеделски производители, които до този момент разчитаха на схема за субсидиране, която със сигурност няма да е като досегашната. Това ще е след 2020 година. ЕС ще състави нова селскостопанска политика и който не е готов за нея ще се наложи да взима тежки решения. До голяма степен адаптацията в новите условия ще зависи от това до колко адекватни и ефективни са решенията взимани в управлението на отрасъла, чрез нормативни документи и конкретни действия.

В изтичащия период Министерството на земеделието, храните и горите, бе ведомството с един от най-съществените бюджети в държавната структура, а нейните ръководители имаха задачата да правят всичко възможно селското стопанство на България да се превърне в проспериращо и конкурентноспособно.

За да коментира някои от многобройните „пробойни“ в жизненоважния отрасъл се обърнахме към проф. д-р Христо Бозуков, министър на земеделието и храните в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.

– Здравейте г-н Бозуков, Вие бяхте служебен министър на земеделието, който бе поставен пред ситуацията още в първия си работен ден, като ръководител на едно от най-богатите ведомства в България, да “посрещне“ протестиращи животновъди на входа. Разливаха мляко, негодуваха срещу прословутата Наредба №3

–Вие сте напълно права, че още от първите си дни като служебен министър бях подложен на сериозен натиск в опит за „респектиране“. За всички беше ясно, че се правеше опит да бъдат прехвърлени проблемите от болната глава на здравата. Разбира се, имаше и хора, които вярваха, че за 3 месеца, колкото беше мандата на служебното ръководство, ние с екипа ми можем да оправим неща, които са пропуснати за няколко години. Смятам, че се справихме достойно, въпреки мащабния натиск, и че задачите на служебното ръководство са други. Бившият министър, госпожа Танева, убеждаваше земеделците, че „пари има“, че ние ги крием, че сме „некомпетентни“ и т.н. Времето показа, че не сме излъгали в нищо земеделските производители, което беше потвърдено от настоящия министър Порожанов. Що се отнася до компетентността ни, целият ръководен екип беше от утвърдени специалисти в различни сектори на селското стопанство – професори и доценти с научен и практически опит, каквито не зная дотогава министерството да е имало. Сега обаче няма кой да попита госпожа Танева защо го правеше, надявам се не от „некомпетентност“.

Прословутата Наредба №3 действително има доста слаби страни, налагащи корекции, но предвид това, че е била представена от министерството за обсъждане още през август 2016 г. и е имало достатъчно време за възражения, стачки и други действия за промени в нея, не беше редно за краткия ни период на управление да ѝ правим радикална редакция. Въпреки това дадохме възможност на браншовите организации да се съберат и да излязат с единно становище и предложение за изменение на Наредбата. При наличие на такива щяхме да разговаряме с ЕК за промени. Типично по нашенски обаче това не се получи и поради дефицита на време тя остана в първоначалния си вид.

– Малко по-късно друга животновъдна организация събра членската си маса и организираха нова серия от протести, които бяха срещу спирането на мярка 10 “Агроекология и климат“ и мярка 11 “Биологично земеделие“. Малко преди това стана ясно, че “гъските са изяли парите…“ и бюджетите по тези мерки са изтънели, на места и със зейнали дупки от по десетки милиони. Припомням Ви това, за да Ви помоля да коментирате настоящето, от позицията на екс служебен министър с безспорно тежко наследство, с което очевидно настоящото правителство все още не се е справило. Наредба 3 всява смут, не са изчистени договори по агроекология от 2015 г., а гъските продължават да ядът милиони.

– По отношение на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 20142020 г., след анализ на необходимите финансови средства за вече изпълнявани ангажименти, установихме, че не е налице възможност за поемане на нови ангажименти през 2017 г., извън планираните. Трябва да отбележа, че поемането на ангажименти за част от направленията по мярката е било ограничено още при предишното ръководство през 2016 г. Преценихме, че наличните средства позволяват приемане на заявления за подпомагане само по направления, за които е налице достатъчно увереност, че рискът за изпълнение на бюджета може да бъде ефикасно управляван.

Предвид значителния размер на средства по ангажименти, за които подпомагането е насочено към дейности по опазване и поддържане местообитанията на застрашени видове птици (зимуващи гъски, червеногуша гъска, ливаден блатар, царски орел и египетски лешояд) в обработваеми земи с орнитологично значение и през 2016 г. при тогавашното ръководство на министерството, както през 2017 г. не е планиран прием на нови заявления за подпомагане. Така че „гъските продължават да ядат милиони“ по стари ангажименти. Друг е въпросът, че не се проверяват действителните щети от тези птици и отговарят ли те на получаваните субсидии/компенсации. Това е една от възможностите за освобождаване на средства по мярката.

Установихме също, че след края на кампания 2016 г. е налице значително нарастване на подадените заявления по направление „Контрол на почвената ерозия“ спрямо одобрените през 2015 г. Основното увеличение беше свързано с подадените над 1000 нови заявления за дейността „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“ за над 11 000 ха. Общата декларирана площ по направлението е над 30 000 ха при планирани в ПРСР – 7000 ха. Това надхвърля повече от 4 пъти планираното. В тази връзка за кампания 2017 не бе планиран прием и за заявления за нови ангажименти по направление „Контрол на почвената ерозия“.

Въпреки прогнозите за недостиг на финансови средства в бюджета на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 20142020 г., с оглед на обществените очаквания и стремежът за развитие на сектора за биологично земеделие, както и констатираните слабости в системата за контрол, през кампания 2017 бе оптимизиран приемът на заявления, като беше осигурена възможност за подаване на заявления от биологични производители за сертифицираните им площи, животни и пчелни семейства.

По данни за поетите ангажименти, въз основа на заявените земеделски култури и отглеждани животни през 2016 г. и прогноза за очакваните заявления за подпомагане при условията на заповедта за прием на заявления през кампания 2017, идентифицирахме значителен риск за увеличаване на дефицита в бюджета на мярка 11 „Биологично земеделие“ до изтичане на ангажиментите, който може да надхвърли 100 млн. лв. Нетното изменение на необходимите финансови средства е възможно предвид това, че размерът на компенсаторното плащане за хектар се променя ежегодно в зависимост от вида на отглежданата и подпомагана земеделска култура, както и статусът на площите — биологични или в преход.

Друг основен мотив за оптимизиране на приема през 2017 г. беше достигането на планираните индикатори за част от направленията в ПРСР 20142020 г., доколкото разширяването на изпълнявани ангажименти и поемането на нови трябва да е съобразено с рамките на планирания бюджет по мярката.

По данни, на база заявен интерес и установените компенсаторни ставки, бе налице прогноза за финансов дефицит, т.е. не могат да бъдат финансово обезпечени нови ангажименти. Министерство на земеделието, храните и горите е длъжно да спазва бюджетната дисциплина в рамките на одобрените бюджет от ЕК и финансиране от националния бюджет, съгласно Закона за държавния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза.

– Има ри решение на този проблем?

– Решенията на проблема включват изграждане на по-ефективна система за контрол на биологичното земеделие по цялата верига, включваща контрол на качеството и количеството на произведена и преработена продукция. Времевият хоризонт за прилагане е края на 2017 г., като нов анализ и финансова прогноза на изпълнението на мярката може да бъде извършен след оценка на резултатите от въвеждането на новата система за контрол. Друга част е свързана с извършване на промени в ПРСР 20142020 г., като определеният в Регламента първи преглед на заложените цели в програмата е предвиден за края на 2018 г., след което може да се предвиди прехвърляне на средства между мерките в ПРСР при условие, че същото бъде одобрено от всички членове на Комитета по наблюдение на Програмата и ЕК.

– Предстои и сериозно преформатиране на общата селскостопанска политика. След доста дълъг период на субсидиране, нашето стопанство ще трябва да е добило сила да се справя само. Или поне със сериозно намален бюджет. Предвид продължаващите очаквания на земеделските производители, субсидирането да продължи вечно, мислите ли, че реално ще се размине без сериозно сътресение 2020 година?

– В новата ОСП, действително предстои сериозно преформатиране. Още на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство през месец март в Брюксел, в което участвах, това стана ясно. Старите страни членки, преимуществено застъпиха становището, да се засили фокусът към Втория стълб на ОСП. Новите страни членки, сред които и ние, настоявахме за гъвкав, балансиран подход и комбинация при подпомагане на земеделските производители, чрез взаимно допълващите се инструменти на Първи и Втори стълб.

Опасявам се обаче, че идеята за ребалансиране между Първи и Втори стълб на ОСП ще надделее, защото, Вие сте права, че субсидирането на производството не може да продължи вечно или поне в досегашния си вид. Земеделските производители с основание смятат, че параметрите на субсидиране между старите и новите страни членки трябва да се изравнят, но не отчитат факта, че това не може да стане без уеднаквяване и на изискванията за завишен контрол при изпълнение на критериите за получаването им, а това до голяма степен е ахилесовата ни пета.

– Европа ще става все по-еко и био, а в последните дни се появи материал, в който министър Порожанов е цитиран като “не фен“ на мерки 10 и 11 (агроекология и климат и биологично земеделие). За всички е странно, защото ако не е фен на тези мерки, означава, че не е фен на няколко сектора, които пък са изпълнявали условия, за да получат достъп до финансови компенсации за извършване на специфична дейност по агроекология и биологично земеделие. Възможно ли е според Вас това да не си фен да е достатъчно, за да се смете и този проблем?

– Не зная дали министър Порожанов наистина е заявил, че „не е фен“ на мерки 10 и 11, но ако е така напълно го разбирам. Там нещата са сериозни при дефицита на средства. Въпреки това, не допускам, дори и министърът да не е фен, че тези мерки ще се неглижират или заметат и няма да се търсят възможности за решаване на проблема, каквито посочих по-горе. Защото агроекологията и биоземеделието са от решаващо значение за бъдещето на планетата ни.

– Според Вас проблемите на стопаните, имам предвид дребни и средни, могат ли да се сложат в графа “несъществени“? Не е ли защитата на тази част от отрасъла от национално значение? Хората чувстват не двоен стандарт, а направо изолация на друга планета. Едрият бизнес и малките производители имат допирна точка само там, където големите оказват натиск върху по-малките и толкова. Г-н Бозуков, има ли лобита едрият бизнес в управлението, които да го поставят в позиция на най-важен? Има ли зависимости, които да пречат на това, да се работи конкретно за интересите на България, а не за “някого“. Преди няколко месеца имаше някакъв опит да се поразклати корабът, като за целта бе организиран протест срещу министерска заповед, която протестиращите твърдяха, че е в ущърб на малките и средни стопанства, давайки предимство на големите. Тогава Порожанов каза, че подозира гонене на лични интереси. Но организаторите на това брожение бяха същите, които Ви посрещнаха с разлятото мляко, а защитници на заповедта се оказаха хората, които пък протестираха заради отмяната на прием по мерки 10 и 11.

- Винаги съм смятал, а и в работата си съм показвал, че не трябва да има деление на дребни, средни и едри стопани. Всеки, който се е захванал с този нелек бизнес, е достоен за уважение и трябва да е равнопоставен при подпомагане от държавата. Едните издържат себе си и семействата си, другите създават работни места. Конкуренцията и пазарът са факторите, които решават подбора. Зависимости винаги има, независимо от управлението, и това се доказва постоянно във всички сектори. Очевидно е, че едрият бизнес разполага с повече възможности при лобиране за своите интереси, но пък малките и средни стопани са повече на брой и сдружени могат успешно да отстояват интересите си. Не случайно ОСП предвижда подпомагане на сдруженията на производители, което трябва да се използва.

При срещите ми с браншовите организации бях удивен от обвързаността на нашите земеделски производители със получаваните субсидии. Те твърдяха, че земеделието в България е невъзможно без тях. А как тогава съществуваше замеделието в България преди това? Субсидиите са средства, предоставяни за повишаване канкурентоспособността на европейските производители или за компенсиране на рискови производства и дейности, а не като основни средства за производство и да, няма да са вечни. Те са възможност за земеделците да се научат да плуват в бизнеса, след което да разчитат на собствените си възможности.

– Не е ли време държавата да обърне поглед не към донорна Европа, а към това, което има у дома? Истината, с която ние от медиите се сблъскваме ежедневно, по никакъв начин не кореспондира с напудрения изказ на управата. Каква е съдбата на българското селско стопанство в неговата цялост след края на този период?

– Наистина проблемите в селското ни стопанство не са малко. Икономисти смятат, че производителността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично това важи и за доходите. Нарастващ е проблемът с работната ръка, което е резултат от ниското заплащане. Селското ни стопанство се нуждае от внедряване на иновации и големи инвестиции. Въпреки проблемите в сектора, аз съм оптимист за българското земеделие. Тази дейност е заложена в гените ни и ще оцелее, въпреки трудностите.

Трябва само да преодолеем манталитета си да се опитваме винаги да хитруваме. Защото така лъжем не ЕС, не нашата държава, а самите себе си, а това, което сами можем да си напраим, дори най-големият ни враг не може.

Интервюто взе Нора Радева, AGRO Journal

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес21.11.2017

    15

  • сряда22.11.2017

    14|26

  • четвъртък23.11.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next