klassa_en Klassa.bg
19-10-2017

Вход|Регистрация|

Пускат глупости. И народът гледа.

Автор Ивайло Дичев

image

 Медиите ни научиха, че през лятото политически новини няма. (Сякаш бедните си взимат ваканция от бедността, офшорките почват да плащат данъци и даже джихадистите отиват на море.) И пак медиите ни обучиха да очакваме нов сезон на политическото риалити - когато започне есента.

Ето, че отпуските свършиха, есента започна, но... политика не се задава. Вероятно не съм единственият телевизионен зрител, който сутрин прещраква каналите с надеждата да попадне на нещо извън криминалната хроника и пътнотранспортната обстановка, преди да започнат медиийните ритуали на националистическа или образователна тема. Само че така и нищо не откривам.

Как да си го обясним?

Първо: вече месеци наред ни захранват с безсмислени дебати, които след вълната фалшиви новини от миналата година, създават усещане за умора и идиотизъм. По-рано ни лъгаха, че ЕС щял да ни забрани розовия домат, а Канада да ни изтрови с ГМО-продукти. Сега хватката е друга - дискутираме седмици наред дали учебната година да почне на първи септември, колко ни обиждат различните скорости в ЕС и дали черно-белите учебници са дискриминация. Към абсурдния жанр добавям и проточилата се с месеци дискусия за изтребителите, каквито очевидно г-н Борисов не се кани да купува.

Ще кажете - дебати, нали това е демокрацията. Проблемът е, че принципът на "всички гледни точки" неизменно ги превръща в брътвеж. Обичайните заподозрени имат повод да се изкажат, пък и да се посчепкат, но с това нещата приключват. Защото не става дума за политически алтернативи, а за лични мнения. Ако погледнем от една по-цинична перспектива: самият комерсиален интерес на една медия не е да намери решение и да сложи точка на темата, а да проточва дебатите докато се харчат. Нищо, че на публиката ѝ втръсва.

В България все по-натрапчиво става усещането, че повечето големи медии вече са овладени от един център. В тази посока строим конспиративната теория, че брътвежът, с който е запушено публичното пространство (както впрочем фалшивите новини по-рано), е изкусна манипулация за париране на обществената енергия.

Последен аргумент към тази теза е свалянето от екран без обяснения на две водещи журналистки, г-жа Бенатова и г-жа Цолова (последната повдигнала в предаване въпроса дали Пеевски бил акционер в КТБ). Те, разбира се, не са уволнени; това би било скандал, би било "новина". Казват ни усмихнати, че и двете - и разследващата, и политическата журналистка - ще водят лайфстайл предавания. Вече усещате посоката, нали? Звезди ще ни разказват какво готвят, здравно-мистични гурувци ще ни съветват как да борим рака, ще научаваме в реално време шеметните новини от "Фермата", "ВИП Брадър" или каквото е там - и, разбира се, ще има много гайди, носии, римляни в пластмасови брони. А после започва председателството на ЕС и всичко ще е за пред чужденците.

Деполитизацията на страната обаче няма как да се инженира само отгоре. Ами ако просто пада рейтингът на политическите предавания? Това най-малко е повод невидимият център, овладял медиите, да се саморазправя с един или друг журналист.

В бунтовни периоди хората намират откъде да се информират, а малки, независими медии неочаквано повеждат общественото мнение. Защо днес не е така? Първо и най-просто: икономиката тръгна нагоре. България няма никаква заслуга за това, просто светът преодоля кризата. Протести "срещу системата" (като този от 11/09) или демонстрации за някакви политически алтернативи просто не събират публика. Обратно: успешно се провеждат секторни акции на групи, които искат да получат по-добър дял от набъбващата пица. Но подобни акции фрагментират обществото и вместо до общи политически действия водят до сепаративни договорки.

Ивайло Дичев

Ивайло Дичев

Медиите си стоят до дупката

Лоша услуга на радикалите от ляво и от дясно изигра това, че бежанската тема изведнъж изчезна и не се намира друго, което да я замени. Най-гласовитата опозиция днес е във властта, другата пък в лицето на ДПС мълчаливо подкрепя управляващите, третата отляво взе да чопли неразбираеми за хората тематики като това кой да назначава шефа на антикорупционното звено – грешка, която в началото на годината погреба десните. И с какво се занимаваме? С шума по дискотеките - за и против.

Политическата енергия идва и си отива на вълни. Примиряваме ли се, отчайваме ли се, не знам, но в момента като че ли сме около нулевата точка. Това не значи, че не се възмущаваме, а че раздразненията ни не достигат до онова ниво на абстракция, което би ги превърнало в политическо действие. Гневът ми от дупката на улицата, в която пропадам вече много години, когато се прибирам с колата, не е политически. Макар и често да попържвам общинарите, както правят мнозина зад волана. Гневът ми би станал политически, ако заедно с други съграждани поискаме механизъм, който да търси отговорност от Софийска община. Става дума за много хора, организирани хора, които вярват в една алтернатива. Днес медиите си остават при дупката: снимат я, канят разни хора да я обсъждат от всички гледни точки. А властта си властва, по-необезпокоявана от всякога. 

 

  • Автор Ивайло Дичев

 

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес19.10.2017

    15

  • петък20.10.2017

    14|26

  • събота21.10.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next