klassa_en Klassa.bg
22-09-2017

Вход|Регистрация|

“Журналистите не лъжат – те съкращават, премълчават, преиначават“

Автор Жан Данхонг

image

 В семейството ми вече ме смятат за луда. Съпругът ми, например, не може да ми се начуди как мога на плажа да чета графики и таблици. Те са част от актуално проучване на фондация "Ото Бренер" за бежанската криза и медиите. Изследването съдържа унищожителна критика към моите колеги от печатните издания: публикациите им били едностранчиви, пристрастни и непрофесионални.

В същата насока, само че 10 пъти по-остри, са критиките, които отправя публицистът Йенс Вернике. Той е задал на 24-ма журналисти и изследователи провокативния въпрос: Лъжат ли медиите?

Лъжат ли медиите?

Вернике не е сред лидерите на евроскептичното движение „Пегида“ (Патриотични европейци срещу ислямизирането на Европа). По-скоро той може да бъде причислен към лагера на хората с леви разбирания. Въпреки това той отговаря утвърдително на поставения от самия него въпрос: "Като цяло - категорично да, макар, че не всичко може да се подведе под общ знаменател", казва той.

Аз обаче не мога да приема това твърдение просто така. На думата "лъжи" реагирам алергично, също както и други интервюирани от Вернике журналисти и публицисти. Позволявам си да твърдя, че в досегашния си професионален живот никога не съм лъгала. Освен това познавам доста журналисти, за които съм готова да сложа ръката си в огъня, защото знам, че никога не са разпространявали неистини умишлено. "Понятието 'лъже-печат' внушава, че отделният журналист се държи грешно. И тъй като имало уж много журналисти, които не работели както трябва, възниквал масовият феномен "лъже-печат". Твърде опростенческо обяснение, което не съм съгласна да приема!

Списъкът с лъжите постоянно се допълва

Вярно е, че много журналисти участваха в разпространяването на една лъжа по време на иракската инвазия в Кувейт през 1990/91 година. Тогава се твърдеше, че иракски войници са умъртвявали недоносени кувейтски бебета в кувьози. Историята, разказана през сълзи от едно кувейтско момиче пред американския Конгрес, по-късно се оказа чиста пиар-измислица с цел да бъде оправдана американската война срещу Ирак.

"Особено по време на военни конфликти медиите занемаряват задължението си да правят задълбочени проучвания", ми каза Йенс Вернике. Проблемът обаче се  състои в това, че не всяко печатно издание или електронна медия разполага с необходимия ресурс да разкрие и опровергае една подобна лъжа. За съжаление медиите не се научиха, че трябва да приемат с недоверие всякакви твърдения, които не могат да бъдат проверени и потвърдени от независим източник. Затова моделът, по който се промъкват подобни лъжливи съобщения, се проявява във всеки следващ военен конфликт.

Жан Данхонг

Жан Данхонг

Казва се, че истината е първата жертва във всяка война. Което се обяснява с желанието на хората да си изградят образ на врага. Хората искат да знаят кой е лошият – това структурира представите им за действителността. От гледна точка на много журналисти, Путин е единственият злодей в украинския конфликт, а Асад е олицетворението на злото в Сирия. И всичко, което не се вписва в тази схема, охотно се пропуска от медиите, за да не би да се внесе излишно объркване сред аудиторията. „Подпалването на профсъюзния дом в Одеса през 2014, при което загинаха най-малко 42 проруски демонстранти, можеше да даде материал за поне няколко извънредни предавания на германските обществени телевизии - ARD и ZDF. Те обаче почти не го споменаха, защото станалото някак не отговаряше на представата за това кои са добрите, и кои - лошите", казва германският политолог и публицист проф. Улрих Тойш.

Тойш нарича практиката да се изпускат определени факти "журналистика на пропуските". Той припомня една популярна англоезична сентенция: "Новините са неща, които някои хора изобщо не биха желали да стават публично достояние. Всичко останало е реклама ... Защо например подробно се разказва за това, че се разкриват нови места в германските детски градини, а някои от парливите разкрития на Уикилийкс не винаги намират място в новините?"

Само 6% от публикациите за бежанците са автентични репортажи или собствени разследвания

Друг типичен пример за „журналистика на пропуските“ е отразяването на бежанската криза. Читателите на големите германски вестници на моменти оставаха с впечатление, че участват в някаква дискусия, за която са поканени само представители на управляващата коалиция.

 

Само 6 процента от всички публикации и предавания, свързани с бежанците, са били плод на собствено разследване или автентични репортажи от мястото на събитието. "До късната есен на 2015 г. почти изцяло липсват коментари, в които да се обръща внимание на страховете и тревогите на все по-голяма част от германското население. А там, където все пак ги е имало, те са били предимно с нравоучителен и дори презрителен тон", се казва в изследването на фондация „Ото Бренер“.

Неотдавна любимият ми колумнист от списание "Цайт" Харалд Мартенщайн обяви, че смята да се откаже от участие в политическите дискусии на изданието. Причината: все по-дългият списък с изисквания на редакцията, които му се налага да спазва, ако иска да пише по темата за бежанците.

Журналистите "не лъжат - те съкращават, премълчават, преиначават и подправят информации", гласи суровата оценка на дългогодишния близкоизточен кореспондент на ZDF Улрих Тилгнер. Ако това е така, то не бива да правим разлика между пропуски и лъжи. Защото и двете неща водят до едно и също – до изкривена картина, казва Улрих Тойш.

Изследването на фондация „Ото Бренер“ е потискащо, а  книгата на Йенс Вернике предизвиква почти физическа болка. Не е задължително човек да се съгласява с всички тези на автора. Но свободата на печата означава, че всеки би трябвало да има правото да критикува и самия печат. Като малко колелце в целия медиен механизъм аз се опитвам да следвам поне два принципа: Журналистите би трябвало да са оженени за истината, а не за медийните институции, за които работят. И: Важно е съвсем точно да стане ясно кой убива, кой е бил убит или пък просто умрял.

*Жан Данхонг е родена в Пекин и от повече от 20 години живее в Германия.


  • Автор Жан Данхонг

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес22.9.2017

    15

  • събота23.9.2017

    14|26

  • неделя24.9.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next