klassa_en Klassa.bg
23-09-2017

Вход|Регистрация|

Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 17.7.2017
  • Видяна: 3869 пъти

 Няма друг български националреволюционер, деец на освободителната ни борба, който толкова дълбоко, многостранно и проникновено да разбира невидимите движещи пружини на собствената историческа съдба. Ето защо Левски е така внимателен, деликатен и съобразителен, толкова често настоява за разумен анализ, за задълбочено и цялостно обглеждане на конкретната ситуация или на цели вериги от причинни зависимости. Именно тук трябва да търсим разгадката на почти магическата натовареност на израза „Внимателно бързайте!". Защото той добре съзнава, че всяка неразумна, емоционална, непремислена, експресивна, непремерена стъпка би могла да повреди фатално главната кауза - националното, а и социалното освобождение на Отечеството.

По тази причина тъкмо Левски в своите писма ни поднася невероятно точен анализ кога е най-подходящото (дори и в сезонен аспект - пролет или зима) време за всенародното въстание за разлика от пишман родолюбците и безконечните бърборковци от Добродетелната дружина и други лъжепатриоти.

Свръхзадачата на живота за Апостола е освобождението на Отечеството. С метафорична яркост и кондензираност тази цел е формулирана още в началото на неговия недовършен опит за автобиография в стихотворна форма:

Аз, Васил Лѣвский
в Карлово роден,
от българска майка
юнак аз роден,
не щях да съм турский
и никакъв роб,
същото да гледам
и на милия си род.
В Сърбия ходих
и по Влашко скитах;
от нийде помощ
за наша свобода.

От мига, в който захвърля свещеническото расо, цялата му енергия, страст, воля, целеустременост са посветени на борбата за национално освобождение на Отечеството. Той не може и не иска да се примири с „гнусното и невярно тиранство". И тъкмо защото у него викат, крещят до възбог националната гордост и самодостойнството, почти във всяко от писмата му диша вулканична нетърпимост към всекидневните „мъки и гнусоти, най-противни на човечеството и на свободата на съвестта". Ключовите думи емблеми за Левски са Отечество, Народ, Свобода, Република, Независимост, Справедливост, Любов, Хармония, Милосърдие...

В писмо до Иван Кършовски в евангелско-притчов изказ Апостола формулира морала на дееца на революцията:
„Приписвате ми, какво в очите си гредата ни [не виждам], пък косъмът във вашите очи виждам по-лесно! Ти, ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: „Любезний ми брате", то тогава не трябва таквоз бутане и за[о]бикалки, но кажи: „Това и това ти е грешка", та да се поправя, ако съм чист човек, както и за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам. За отечество[то] работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и [в]се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!".

Няма сред българските националреволюционери и поборници личност, толкова лишена от суета, гордост и самомнителност, самохвалство, самоизтъкване и самооблъщение. В отношението към самия себе си Левски сякаш е изтъкан от смирение, колкото и инак да притежава желязна воля и вулканичен характер. Той непрекъснато повтаря, че дори и в жестоките условия на националноосвободителната борба са нужни милосърдие, добротворство, търпимост, толерантност, съгласие и любов.

А в писмото си до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. специално акцентира:
„Дай боже, съгласие и любов първо между народните ни главатари! Пък име[то] българско нека е войвода!".

Нека поразсъждаваме върху удивителната жертвоготовна всеотдаденост на Левски в името на Отечеството - в редица от своите писма Апостола посочва, че никакви жертви не са напразни, щом са посветени на освобождението на България. Той гледа на епохата като на своеобразен народен жертвеник. Пред неговия олтар и в името на святата свобода се представят душите на поборниците и националреволюционерите. Но Левски натоварва думата „жертва" и с по-възвишени и многопластови значения - доброволно и радостно посвещение в името на заветната кауза, цялостно просветление, езотерично тълкувание на предназначението на отделната човешка личност. В март 1871 г. изригва:

„Щял да до[й]де някой си по някакво вишегласие, право или криво да ми [в]земе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това тряб[в]а на [в]секи работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. И начесто тряб[в]а да се съветуваме ний, дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото [в]секи бърка, па немой да се съ[в]земе. На драго сърце тряб[в]а да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инък той не е наш приятел".

Но какво е все пак скритото послание на този тъй ясен и драматичен акцент: „Внимателно бързайте!"? Като никой друг титанът на националноосвободителната и революционна мисъл и практика осъзнава, че постигането на националното и социалното освобождение изисква безброй скъпи жертви - ако трябва, „брат брата да убие"; „син баща, баща сина си да убие!". В същото време на него му е до болка позната демагогията на Европа, която се втурва да „помага", само когато има користни интереси. Затова Левски изгаря в непрекъснатото желание да насочи младите български юнаци да преодолеят заблудите и да осъзнаят своите длъжности, да проумеят „що е свобода". Ето защо толкова болезнено той призовава, че на знамето на българската национална революция трябва да бъдат изписани само три думи: „Свобода и всекиму своето". Яростта, презрението, омерзението, погнусата на Апостола на българската революция са еднакво силни и към вековните мъчители (а главно прогнилата османска институция), и към „предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки", които ще „да висят на едно дърво с нашите неприятели". И в практическата дейност на Апостола, и в неговите писма и бележки в Джобното тефтерче прозира разбирането, че за постигане на главната цел - националното и социалното освобождение - „ний не отказваме помощта и от дяволът". Тук обаче следва винаги едно емблематично „НО": „Но имаме си предначертание". А от тук насетне следва и въпросът: Какво се крие зад загадъчния вопъл „Народе????". Според нас в този възклик Левски е кондензирал цялата си непомерна и неизтощима любов към българския народ, състрадателното си разбиране и приемане на неговите кривици и исторически обременености, но в същото време и възторжено-ликуващото предусещане за бляскавото му бъдеще. Словесната мълния „Народе????" обяснява и драмата на националноосвободителната борба с всички зигзаги, черни предателства, светли мъченичества, пропадания и възземания. И философията на изключителната веротърпимост, която носи в корените си българският етнос (по обясними исторически причини). И мистериите на няколко велики древни цивилизации, втъкали мощта и таланта на своите хилядолетни послания във вените на историческата българска кръв. И безумството на храбрите, за които няма власт над оная глава, решила да се отдели от плещите си в името на отечествената кауза. И мъдрото съзерцание, в което може би зрее мъждукащият пламък на съмнението. А какво би станало, не дай Боже, ако устремен към националното си освобождение, нашият народ трагично и безвъзвратно пропусне звездните си мигове?

Вероятно още много нюанси има скрити във вулканичния поплак „Народе????". Нашата задача и предначертание днес са да разгадаваме пластовете на десетките свещени послания, които са кодирани в думите на Левски. И за да разберем още по-добре драматично важното послание на възклика „Народе????", трябва да спрем да тълкуваме повърхностно и еднопластово и друга сакрална фраза на Апостола: „Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме". Апостола говори не толкова за абстрактната демиургична всесъздаваща и всесътворяваща сила на вселенското време, колкото за конкретното българско историческо време в навечерието на Освобождението. Невероятно трудно е да се постигне узряване на народното съзнание, за да се приближи тъй жадуваната свобода. И затова душите на поборниците кипят и създават времето, те го обръщат и то тях обръща. А в процеса на благородния кипеж народът трябва да се подготви, за да посрещне изгряващото национално и социално освобождение. Само достойният е свободен, само вътрешно узрялото за хармония и независимост общество е свободно!

Иван Гранитски

Из вестник „За Буквите - О, писменехь", посветен на 180-ата годишнина от рождението на Апостола Васил Левски

Коментари (1)

Очудване каза: 2017-07-19 00:35:27

Какво стояло и защо имало * ???? .* Много просто - искал е да изпробва интелектуалното ниво на сегашните политици - което е странна смесица от интелектуална простотия,необразованост и нямане какво да правят.: В една държава с галопираща циганска раждаемост и престъпност, с жалката бедност на пенсионеритв,с имиграцията на кадърните млади и не толкова млади - пълна идиотщийа е да задаваш въпрос за " ????" И това е в държава оставила майката на ЛЕВСКИ да се самоубие от глад. САМИ ОПРЕДЕЛЕТЕ КАКВИ ХОРА НИ УПРАВЛЯВАТ

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес23.9.2017

    15

  • неделя24.9.2017

    14|26

  • понеделник25.9.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next