klassa_en Klassa.bg
29-07-2017

Вход|Регистрация|

За синята разруха в българското земеделие

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 11.7.2017
  • Видяна: 1909 пъти

 Ако Правителството на Филип Димитров осигури

безконтролно разграбване имуществото на стопанските

структури, произвеждащи сурова земеделска продук-

ция, остави милиони декари пустееща земя, то прави-

телството на Иван Костов, лик-

видира преработващата и

хранително вкусова промишленост на България

ЗЕМЯ публикува с любезното съгласие на автора, откъс от новата книга на един от най-успешните министри на земеделието на България и доказан управленец и експерт в тази област Кръстьо Трендафилов, който наскоро навърши 80 години. Трендафилов дълги години е бил на комсомолска, партийна и стопанска работа в родния си регион Враца, бил е кмет на града на Ботев, народен представител и областен управител на Монтана. Като агроминистър в периода 19961997 г. има решаващ принос за преодоляване на зърнената криза и нейните последици. По-късно е съветник на държавния глава, а и до днес активно работи по статии и анализи на състоянието на родното земеделие.

Един от първите закони, които прие Великото народ-

но събрание, наред с основния проблем, за който беше

избрано (приемане на новата Конституция), беше Зако-

на за собствеността и ползването на земеделските земи.

Това е достатъчно, за да разберем, че регулирането на

обществените отношения, свързани със земята — соб-

ственост, ползване и опазване на това национално бо-

гатство, е от стратегическо значение за България, както

и за всеки народ. Този закон за двадесет и две години е

променян повече от 50 пъти, но е в основата на аграрна-

та политика по време на прехода.

По някаква лоша, неписана традиция всяко правител-

ство, когато става дума за селското стопанство, започва

с обещание за разработване на стратегия за развитие на

селското и горско стопанство, без да уважава труда на

тези преди него и, в крайна сметка, ние сме страната с

най-много разработвани стратегии. И страната, в която

няма и до днес ясна и последователна политика за из-

ползване природните ресурси в интерес на обществото

- земята, водата, подземните и горски ресурси.

За да оценим състоянието на българското земеделие

в периода 19892011 г., трябва да сме наясно от къде

започнаха промените в отрасъла.

До 1944 г. 80% от населението на страната е за-

ето с производство на земеделска продукция и живее в

селата.

Отечественофронтовското правителство наследява

една бедна държава с примитивно, ниско продуктивно

селско стопанство, почти без индустрия. В годините на

войната държавата остава без ресурси за производ-

ство и потребление.

Новата власт идва с идеята да създаде уедрено, мо-

дерно, опиращо се на науката, с машинна обработка,

високо добивно селско стопанство. Още в първите го-

дини започва уедряване па милионите (13,5 милиона

парчета) дребни парчета земеделска земя, собственост

на над 1 милион физически и юридически лица. В стра-

ната се създават условия и се развива кооперативното

движение, в почти всички стопански, социални и об-

ществени направления. Регистрираните в началото на

втората световна война 6 455 кооперации са обединени

в 15 браншови съюза с 995 хил. членове.

След войната, през 19451946 г, кооперациите уве-

личават рязко темпа на развитие. Те извършват 70 %

от националния стокооборот, а членовете им са вече 1

мил. и 200 хил. души.

За съжаление земеделските кооперации, в началото

изграждани на принципите на кооперативизма — взаимо-

помощ и взаимна отговорност, демокрация, равенство

и справедливост, бързо тръгват по пътя на „съветиза-

цията“, а при създаването им е нарушено изискването

за доброволност.

Въпреки това, в края на 1989 г. България има:

Модерно земеделие, осигуряващо 11% от БВП по

текущи цени, при 59,3% за индустрията и 29,7% за услу-

гите.

Производство на земеделски култури: пшеница

553 х.т; захарно цвекло — 966 х.т; царевица — 2265 х.т;

тютюн 65 х.т. и пр.

Отглеждане на селскостопански животни: говеда

1 637 хил. бр.; свине — 4 119 хил. бр.; овце — 9 045 хил. бр.

Производството на основни животински продукти е:

месо (кланнично тегло) общо 820 х.т; говеждо — 130 х.т;

свинско 413 х. т; птиче — 188 х.т; мляко — общо 2 438 х.т:

Производство на продукти на хранителната про-

мишленост: месо — 588 х.т; местни произведения — 142

х.т; зеленчукови консерви — 305 х.т.; плодови консерви

290 х.т; сирене –149 х.т; захар — 351 х.т; вино — 241 х.т;

тютюневи изделия 86 х.т.

Тези резултати нареждат България в първата десетка

на света по производство на земеделска продукция на

глава от населението.

Великото народно събрание още през февруари (22

февруари 1991 г.) приема ЗСПЗЗ, който предвижда въз-

становяване правото на собственост на физическите и

юридически лица, признава закона за аграрната рефор-

ма от 1946 г. и осигурява плавен преход към пазарните

принципи на организация на земеделското производ-

ство. Приет е и нов Закон за кооперациите, съобразен

с принципите на пазарната икономика и промените на

собствеността на земеделските земи. С тези закони е

уреден и проблемът с 1,5 милиона декара пустеещи, ни-

ско продуктивни земи, раздадени от предишната власт

по различни постановления на МС (например просло-

вутия параграф 4).

Още при приемането на ЗСПЗЗ от Великото народно

събрание новите „демократи“, особено тези в редовете

на СДС, бяха недоволни. След изборите 1991 г, 36-то

НС избра правителство, начело с адвоката Филип Ди-

митров, което още в първите месеци на 1992 г. внесе За-

кон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с което про-

мени изцяло философията на стария закон.

В параграф 36-ти от преходните и заключителни раз-

поредби се създават нови параграфи, между които пара-

граф 12 със следното съдържание:

 §12 — прекратява съществуващите трудово ко-

оперативни земеделски стопанства и земеделски ко-

операции, образувани по силата на §7 от преходните

заключителни разпоредби на закона за кооперациите.

Прекратяват се всички съществуващи организации и

фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за полз-

ване на земята и осъществяване на селскостопанска

дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имуще-

ство и с дялово участие на селскостопанските бригади

ДЗСТКЗСМТСАПК и селско стопански институти.

Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по закона

за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на

чл. 33 ал. 3 от същия Закон и по устава им е предвидено

внасяне на земеделска земя.

§13 (1) В едномесечен срок от влизането на този

закон в сила Областните управители назначават лик-

видационни съвети на организациите по §12 в състав:

Председател и 3 до 5 членове.

С назначаването на ликвидационните съвети се

прекратява дейността на общите събрания, управител-

ните и контролни съвети на председателите и другите

органи на организациите по §12.

3) Ликвидационният съвет:

1. Организира, ръководи и управлява дейността на

организацията до нейното заличаване, като има правата

и задълженията на Управителния съвет, а председате-

лят на Ликвидационния съвет има правата и задълже-

нията на ръководител на организацията.“

Това е нормативната основа за погрома на българ-

ското селско стопанство. “Изключителната заслуга“ е

на Министерския съвет, ръководен от Филип Димитров

и мнозинството в Народното събрание на СДС, привет-

ствани и насърчавани от Президента на Републиката

Желю Желев, който обявява, че „връщането на земята в

реални граници ще осигури рязко повишаване доходите

от селското стопанство“.

В периода от март 1992 г. до май 1995 г. Ликвида-

ционните съвети (принос в световната практика!), фор-

мирани от нереализирали се в миналото амбициозни

демократи“ и „политици“, с професии от детски учи-

телки до фризьорки, по изключение хора с макар и ма-

лък управленски стаж, свършиха това, за което бяха из-

пратени — да разрушат селското стопанство.

На тези хора се възложи да възстановят правото на

собственост в реални граници и то чрез планове за зе-

меразделяне на над 5 хил. землища; да ликвидират 3 400

земеделски кооперации, 196 ДЗС99 МТС и други 238

стопански структури, занимаващи се с производство и

преработка на земеделска продукция.

За тези три години ликвидационните съвети успяха

да:

Осигурят разграбване на материалната техни-

ческа база на АПКТКЗСМТС и други организации

(струваща милиарди лева, изградена с труда на целия

български народ). Това протече под благовидния пред-

лог „за разпределение деловото участие на член коопе-

раторите“. По трудно разбираеми критерии се разпре-

деляха машини, елитни животни от фермите; раздаваха

се компенсационни бонове с право на участие в прива-

тизацията на предприятията и пр.

Най-лошото е, че ликвидаторите изобщо не се ин-

тересуваха какво ще стане с плодородната българска

земя. Дори хора, които живееха в селата, престанаха да

я обработват, а земята беше единствения източник на

доходи за тях — една част, защото получиха земя, но ня-

маха обработваща техника (работни животни отдавна

не се използваха), други получиха земя и животни, но те

от години живееха по градовете и не знаеха, а пък и не

искаха да знаят какво да правят с нея.

В крайна сметка към 1995 г. 1/3 от плодородната

българска земя запустя.

На пазара на труда, който тогава почти не съ-

ществуваше, се явиха като безработни 15 хил. агрономи

и стотици други селскостопански специалисти, остана-

ли без работа. На улицата останаха и хиляди цигани. До

1989 г. 45% от механизаторите и 65% от животновъди-

те във фермите бяха от това малцинство. Те получаваха

добро възнаграждение, а техните деца се учеха в нор-

малните държавни училища. Тези хора, които никога не

са имали земя, излязоха на улицата, когато всеки получи

своята. Ликвидаторите разтуриха фермите, където ра-

ботеха, разпродадоха техниката в МТС-та, ликвидира-

ха големите консервни и месокомбинати, където част

от тях сезонно постъпваха на работа поради ниската си

квалификация.

Новата власт остави една възможност за тази етни-

ческа общност. Президентът Желев отмени указа за жи-

телството — и ромите тръгнаха към градовете, където

създадоха омразни на софиянци, пловдивчани, а и на

гражданите от други големи градове, цигански гета. Тук

търсеха прехрана в кофите за боклук и ровейки в смети-

щата.

3. С ликвидирането на земеделските кооперации -

единствените социално ориентирани стопански струк-

тури в селата, училищата затвориха столовете, защото

спонсорите“ за тяхната издръжка и за подобряване

материалната база вече ги нямаше. Читалищата, тези

огнища на българският духовен живот в селата и мал-

ките градове, едно по едно затваряха врати. Спортните

площадки опустяха, а спортните организации и изграж-

даната база останаха без издръжка.

Държавата вече не бе в състояние да гарантира про-

доволствения баланс. Ако преди 1989 г. българина се

редеше на опашки за банани и портокали, сега вече се

редеше за хляб, салам, сирене и други продукти от пър-

ва необходимост.

Доходите на хората рязко намаляха, а освободените

цени в началото на 1991 г. поставиха на изпитания хиля-

ди семейства. Правителството на проф. Беров направи

опити да регулира някои от цените на дребно, но това

влезе в противоречие с пазарните механизми. Зачестиха

и кризисните ситуации с различни хранителни стоки.

След 1990 г. силното обезценяване на лева стана до-

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес29.7.2017

    15

  • неделя30.7.2017

    14|26

  • понеделник31.7.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next