klassa_en Klassa.bg
21-11-2017

Вход|Регистрация|

Как Путин помогна на Сталин да победи

Докато руснаците не започнат да си задават болезнените въпроси за съветското минало, Сталин ще бъде винаги начело в социологическите анкети, твърди в коментара си Константин Егерт.

image
  • Автор: DW
  • Дата: 10.7.2017
  • Видяна: 3769 пъти

 През 1970-те години, които после бяха наречени "епоха на застоя", портретите на Сталин се срещаха често в кабините на шофьорите на камиони и в автобусите на градския транспорт.  В Кавказ и по понятни причини най-вече в Грузия тези портрети се срещаха по-често. А в РСФСР, Украйна и Белорусия - по-рядко. В "окупираните републики от Прибалтика", както тогава наричаха Латвия, Литва и Естония, портретите на Сталин бяха абсолютна рядкост.

Фигура на мълчанието

Сега хората над четиридесетте с наслада си спомнят времето на "скъпия Леонид Илич", Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години образът на "строгия, но справедлив вожд на народите" се възприемаше не като алтернатива, а като призив за борба срещу сенилната брежневска реалност, в която нямаше нищо, освен опашки за месо и чудовищна скука. Оглеждайки се назад, сега разбирам, че нарастващата популярност на Сталин стана предвестник на краха на СССР.

В последното социологическо проучване на центъра "Левада" за втори пореден път генералисимусът е на първо място в списъка на най-популярните личности в историята на Русия. Така смятат 38 процента от руските граждани. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 процента. Президентът значително е подобрил своя рейтинг и се доближана плътно до Сталин. Въпреки това един от най-големите мерзавци в световната история си остава най-великият човек в очите на руснаците.Човек се изкушава да направи паралел със застоя по времето на Брежнев и да каже: "Добре. Това е признак на идващия колапс на сегашната система". Такава беше и първата ми реакция. Но после са замислих и схванах, че всичко е по-различно, отколокото преди 40 години. Тогава личността на Сталин беше обвита в мълчание. Всяко споменаване на името му в партийната преса или появата му на екрана в киноепопеята "Освобождение" и в знаменития сериал "17 мига от пролетта" ставаше предмет на бурно обсъждане. Да похвалиш Сталин означаваше да покажеш своята опозиционна нагласа и враждебност към тогавашната система.

Сталин е нужен на Путин

Днес с усилията на различни шефове на държавната пропаганда, действащи по указание на Кремъл, образът на диктатора е разпространен почти както по негово време. Той е нужен на Путин - вождът-аскет, комуто прощават всичко и с неговото име на уста отиват в бой. Той е символ на държавата, на която гражданинът е длъжен да прощава всичко и заради която е готов да пожертва всичко. И ако съдим по рейтинга на "Левада" това е правилно изчисление. Парафразирайки знамения лозунг ог 1930-те години, можем да кажем, че Путин - това е днешният Сталин. Разбира се без концлагерите, шестдневната работна седмица и плътно затворените граници.

Историкът и журналист Николай Сванидзе смята, че това е плод на телевизионната пропаганда. Той смята, че трябва да се промени програмната политика, да се заговори за ГУЛАГ, за глада, за разстрелите и масовите депортации. Тогава и вълшебството на образа на Сталин щяло се изпари. Не съм сигурен в това. Според мен, времето на перестройката, когато само 12 процента от руснаците смятаха Сталин за велик, е по-скоро отклонение от нормата. А това, че "Сталин спечели войната", е норма през последните 60 години.

Сталин е приятен във всяко отношение

Лидерите на опозицията също усещат това. Казват, че "народът не се интересува от миналото". Той се интересува от покачването на цените, от корупцията и безнаказаността на полицията. Затова да се спори с избирателите за Сталин или пък за войната в Украйна е много по-трудно, отколкото да бъде постигнато съгласие, че "всички наоколо са крадци!"  Опозиционните лидери мислят, че тоталитарното минало ще си отиде само. Но то не си отива. То се възпроизвежда в исканията за разстрел на корумпираните, за "разкулачване" на олигарсите и във вечния лозунг "Да помислим за народа!", тоест да му дадем нещо. Лидерите на демократичната опозиция постоянно ще се сблъскват с това и ще отговорят на очакванията на хората или ще загубят рейтинга си. Путин отдавна го разбра и създаде такива правила на политическа игра, по които са принудени да играят и опозиционерите.

von Eggert Konstantin Kommentarbild App

Константин Егерт

Премахването на историческата памет се оказа най-ефикасният метод на авторитарно управление. В двора на сградата в Тюмен, където навремето се е помещавал НКВД, има паметна плоча. На нея е написано: "Тук през 1937-1938 година са извършени масови разстрели на невинни хора. Никога повече!" В този надпис всъщнос се съдържа това, което стана с историческата памет. Кой е разстрелвал? Кого? Защо? И защо това не бива да се повтаря? Повечето руснаци не искат да задават тези въпроси, защото сами знаят, че отговорите са болезнени и в крайна сметка нелицеприятни за самите тях. Малко хора искат да си спомнят жертвите. Ощо по-малко пък искат да научат имената на палачите. Много по-просто е човек да не мисли за това и да живее с надеждата за един вожд, около когото народът може да се сплоти. Един вожд, който ще те защити и утеши. Затова Сталин още дълго ще бъде с нас. Ако парафразираме Гогол: "Сталин е приятен във всяко отношение!"

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес21.11.2017

    15

  • сряда22.11.2017

    14|26

  • четвъртък23.11.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next