klassa_en Klassa.bg
27-04-2017

Вход|Регистрация|

Д-р Веселин Герев, психиатър: Половин час на слънце гони депресията

Силвия Николова

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 31.3.2017
  • Видяна: 2198 пъти

 

В Интернет се дават какви ли не мантри за щастие, но те не работят, Тревожните състояния отключват агресия

  • - Д-р Герев, пролетта е критичен сезон за хората с психични разстройства и склонност към депресивни състояния, тогава те се обострят. Има ли вече увеличение на тези състояния?

  • - Не бих казал, че има увеличение на случаите. Напротив, всичко се движи в рамките на обичайното за сезона. Разпространението на депресията е от порядъка на 30% от активното население.

  • - Тоест няма опасност някой неочаквано да ни бутне под метрото, така ли?

  • - Опасности винаги има, но няма драстично увеличаване на бройката на депресивните състояния. Сега е сезонът, в който се проявява пикът на депресията. Тоест има натрупване на депресивност сред населението, тъй като зимата беше мрачен период и това задълбочава недостига на серотонин – основната причина за проява на депресия. Хората в активна възраст периодично изпадат в такива състояния – едни изпадат, други излизат от нея. Случва се да се предписват на пациентите неточните лекарства. Не всяко паническо състояние е депресивно и не е необходимо да се лекува с антидепресанти. Някои колеги психиатри много бързо слагат диагнозата серотонинов дефицит само по две приказки на пациента и се тръгва по погрешен път, който вместо да доведе до подобряване на състоянието на човека, води до неговото влошаване. Проблем е и това, че общопрактикуващи лекари и невролози работят с антидепресанти, правят го по-голямата част от тях. Не се ли диагностицира правилно едно състояние, то и не се лекува.

  • - Каква е симптоматиката на депресивните състояния?

  • - Депресията се характеризира с една триада – потиснато настроение, липса на сили и мисли в депресивен стил. Наличието само на един симптом от трите, а понякога дори при наличието и на трите, не означава, че човек има депресия. Зависи как тя се проявява в рамките на седмицата, месеца, трайно или нетрайно, повлиява ли се от някои лекарства или не. Дефинициите, които се правят, са само препоръчителни, като някакъв общ стандарт.

  • - Твърдите, че при депресиите всичко е в рамките на очакваното, но има ли бум на обострени психични заболявания?

  • - За същински бум при психозите и лудостта не може да се говори. Количеството е абсолютно постоянно – 12 промила, така е от години. Има обаче увеличаване на тревожните състояния.

  • - На какво се дължи това?

  • - Тревожността е индивидуална за всеки човек, но като цяло тя е в резултат на натрупани различни фактори – социални, икономически, битови, финансови. Тя е от всякакъв характер, а понякога е комбинация от всички.

  • - Факт е, че българинът има културологични наслагвания, в резултат на които трудно отива не само при психиатър, но и при психолог. До какво може да доведе едно недиагностицирано и нелекувано навреме тревожно състояние?

  • - Тревожните състояния са остра форма на стресова реакция. При тях рискът човек да потъне в депресия е най-малък. Истинският, големият риск е той да не посегне на живота си или да не прояви агресия към околните. Затова те се смятат за спешни състояния, при които трябва да се реагира много бързо, за да се смъкне тревогата и безпокойството и мозъкът да се предпази от прегряване.

  • - Хората и в тревожни, и в други психични състояния извън нормата трудно си дават точна самооценка. За каква симптоматика трябва да наблюдават околните, за да разберат, че човек не е в приповдигнато настроение от пролетта, а става въпрос за опасни активности?

  • - Симптоматиката е постоянна тревога, която кара човек да проявява импулсивни действия. От натрупаното в него нервно напрежение го избива на автоагресия или на агресия към околните. Как точно ще избие то, зависи от типа на психичната структура на индивида. Едни ги избива на агресия към околните, не само към близките, но и към непознатите. Те се палят лесно, кибритлии са в реакциите и поведението си. Вербалната агресия преминава и във физическа.

  • - Неколкократно повторената вербална агресия може ли да ни послужи като предупреждение, че може да последва и физическа?

  • - Да, това е обичайният начин на проявяване. Човек започне ли да упражнява вербална агресия, това означава, че в главата му нещо не е наред. Това означава, че методите за контрол не работят, тъй като напрежението е много голямо, човекът е тревожен. От там нататък се стига до импулсивни действия, реакции и т. н.

- Някои ваши колеги – психиатри твърдят, че проблемът на нас, българите, е, че нямаме култура на емоциите. От това следват и спречкванията, агресията дори на пътя. Така ли е?

  • - Всеки е господар на собствените си емоции. Както още Фройд е казал: „Всички трябва да се научим да живеем със собствените си страхове”. Същото е и с емоциите. Колкото по-скоро и по-успешно се научи човек да ги контролира, толкова по-лесно ще започне и да ги възпитава, да ги трансформира. Така или иначе, натрупаната енергия, напрежение, намира начин да избие.

  • - Какво се случи с реформата в медицината, в частност в психиатрията за този четвърт век? Психодиспансерите бяха закрити, сякаш няма връзка с изписания от болницата пациент?

  • - След изписването от болница проблемът е, че пациентът след време захвърля лекарствата си, не ги пие редовно. Световната практика показва, че за да се влоши едно тежко психично разстройство, в 99,9% причината е спиране на медикаментите. На човека му омръзва да ги приема, никой от околните не следи дали той ги взима. Само след 20 дни, максимум месец, идва драстичното влошаване на състоянието му с негативи за близките, познатите и цялото общество. Това е основният проблем. Когато имаше диспансери, тези хора се следяха по домовете. Практиката беше патронажна сестра да ги посещава и ако човекът отиваше към влошаване, се сигнализираше прокуратурата, която го настаняваше на лечение и му се изписваха лекарства. От гледна точка на спазване на правата на човека сега сигналът може да бъде подаден само от близките, което обикновено става късно. Самите те изпитват страх, че когато човекът излезе от болницата, ще се саморазправя с тях. Механизмът сега е много неефективен. Трябва да се мине през един процес на съдебно решение за лечение след съдебно заседание и прочие. Така минават две-три седмици. През това време болният не може дори да бъде пипнат с ръка. След изписването му, след някои и друг месец, въртележката се завърта. Големият проблем е, че никой не носи отговорност за това, че той не приема редовно лекарствата си.

  • - Какво може да направи човек за себе си през пролетта, ако усети тревожност или депресивно състояние? Може ли да си помогне сам, като например сутрин си внушава колко хубав е светът и неговата позиция в него е най-добрата и най-щастливата?

  • - Ако самовнушенията помогнат някому, да дойде при мен. Аз ще стана академик с неговия случай. За всичките години, откакто съм психиатър, не съм видял такова нещо. В Интернет се дават какви ли не мантри за щастие, но те не работят. Депресията е състояние, което се дължи на биохимичен дефицит, на изчерпания серотонин в нервната клетка, което се изразява с напрежение. Не може да се излезе от това състояние, ако нивото на серотонина не бъде покачено. Хубавото време много помага за такива случаи, защото слънчевата светлина покачва нивата на серотонина. Затова нека всички се излагат под лъчите му, това е добро и безплатно лекарство и профилактика без пари. Половин час на ден е достатъчен.

 

 

Визитка:

- Специалист по психиатрия

- Завършва медицина във ВМИ - Пловдив

- Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”

- Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия

  • В момента работи като психиатър на свободна практика

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес27.4.2017

    15

  • петък28.4.2017

    14|26

  • събота29.4.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next