klassa_en Klassa.bg
22-02-2017

Вход|Регистрация|

НЕМСКИ ПОЛИТОЛОГ ПРЕДИ 25 ГОДИНИ: АЛЧНОСТТА ЩЕ НИ УНИЩОЖИ

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 14.2.2017
  • Видяна: 1795 пъти

 

Капитализмът върви към собствената си гибел, ако продължи да се развива както досега

 

 

КАРЕ:

ЗЕМЯ публикува едно интересно интервю от своя архив. То е публикувано преди четвърт век, когато неолибералният свят, основан на глобализма, култа към печалбата и свободната търговия, на отказа от традиционния християнски морал и на отстъплението на социалната държава изглеждаха непоклатими и безалтернативни. Някои от постановките на немския политолог Хелмар Круп изглеждат пророчески, други представляват задълбочен анализ на процесите в европейските общества. Със сигурност за мнозина читатели изводите звучат интересно и актуално и днес.

Хелмар Круп е един от малкото учени, които се занимават със социалните последици от развитието на техниката и икономиката и в продължение на 17 години ръководи Института за системна техника и анализ на нововъведенията в Карлсруе.

- Г-н Круп, капитализмът победи социализма. Какво ще последва след капитализма?

- Неговото самоубийство. Опасявам се, че капитализмът върви към собствената си гибел, ако продължи да се развива както досега.

- Дали това не е песимизмът на учен, за когото така възхваляваният на времето технически прогрес се е превърнал в демон?

- Техниката не е нещо автономно, а само служи на политиката и икономиката, които, ако използваме езика на системната техника, представляват взаимно свързани и зависими една от друга подсистеми. Политиката е стабилна само ако икономиката се радва на добро здраве. Икономиката, която приватизира своите печалби, се нуждае от политиката, тъй като тя социализира загубите. А те непрекъснато растат.

- Предприятията се облагат с все повече данъци и такси. Така че би трябвало да се предположи, че държавата се обогатява за сметка на предприятията.

- Не е така. Нека се абстрахираме от факта, че държавата поема разходите за образованието, за важни сектори на изследователската дейност и инфраструктурата, както и разходите за социално слабите. Много по-важно е обаче, че нашата икономическа дейност прехвърля върху обществото необозримо екологично бреме. Тези извънмерни разходи експлодират, а никой не ги плаща.

- От друга страна, никой не може да ги назове точно.

- Но това не ни дава право да предизвикваме растеж и да завещаваме отпадъците от него на следващите поколения.

- И все пак г-н Клаус Тьопфер (немски политик- християндемократ, по времето на интервюто е министър на регионалното развитие и екологията на Германия, а по-късно е заместник-генерален секретар на ООН. бел. ред.) взема някакви мерки, а и светът подкрепи декларацията от Рио де Жанейро.

- Това е капка в морето, ще ви напомня само за латентната форма на екологичните щети. Замърсяването на океаните ще се прояви изцяло едва след 40 години. Ще минат минимум сто години, преди да се възстанови равновесието на въглеродния двуокис в земната атмосфера. Динамиката на Шумпетер (Йозеф Шумпетер е австрийски икономист и философ, автор на теорията за „съзидателното разрушение” в икономиката – бел. ред.) — така аз наричам нашата обществена система, не може да бъде спряна.

- Какво разбирате под “динамика на Шумпетер“?

- За мен това е възел от политика, техника, предприятия и потребители, който не може да бъде разплетен. Той се оформи при промишлената революция и даде ход на индивидуализъм без задръжки, чиято кулминация намираме във възхвалата на предприемачеството. Динамиката на Шумпетер непрекъснато трансформира нови технически идеи в предлагане, създава търсене и поражда неутолима жажда за растеж, която води до разрушаване на околната среда и в крайна сметка унищожава самата система.

- Защо тогава да не можем да разрешим екологичните проблеми чрез социални нововъведения и инструментите на пазарната икономика — например с електроавтомобила?

- Това е също отлична маркетингова идея на промишлеността. По този начин се лансира идеята за третата кола в семейството, по възможност модна като часовниците “Суоч“. Но това ще повиши потреблението на енергия като цяло и ще обремени още повече околната среда. Нека не забравяме, че се налага да се рециклират огромни количества употребявани батерии. Нека не забравяме също, че всички развиващи се страни биха искали да достигнат стадия на повсеместно моторизиране. И когато три милиарда коли започнат да се движат по света, с това ще се програмира глобалният екологичен крах.

- Но в световен мащаб се наблюдава настъпление на нови, “нежни“ техники. Вятърът и слънцето ще се използват в по-голяма степен, японците обмислят идеята за фотоволтова мрежа около Земята, която непрекъснато ще трансформира слънчевите лъчи в енергия. Нима това не решава проблемите?

- Не. Инсталирането на подобни системи ще струва на първо време твърде много енергия, така че световният баланс ще бъде положителен едва след много десетилетия.

- По какъв начин може да се реализират икономии на енергия в промишленоразвитите страни?

- В срок от 30 до 50 години би могло вероятно да се намали наполовина специфичното потребление на енергия. От решаващо значение е обаче растежът на развиващите се страни. Енергопотребление-то в тях в скоро време ще превиши консумацията на енергия в промишленоразвитите страни. Междувременно земната амтосфера непрекъснато се затопля, моретата все повече се отравят. Замърсяването ще приеме застрашителни размери, дори потреблението на енергия да намалее.

- Кога ще започне да пада кривата на замърсяване?

- Енергопотреблението на единица социален продукт в световен мащаб би трябвало да спадне на една десета от сегашното равнище, за да може, да речем, след сто години да се постигне известно екологично равновесие. Но двигателят на Шумпетер не може да се движи на ниски обороти.

- Защо да не може?

- Тъй като намаляването на енергопотреблението на една десета от сегашното равнище не би могло да се постигне само с технически средства, а изключително чрез ограничаване на растежа и потреблението. Това би означавало преход от потребителското общество с неговата мания по модното и новото към едно общество, което възнаграждава отказа и солидарността.

- Нима това се наблюдава някъде?

- Никъде. Може би най-напред трябва да се разрази кошмарна катастрофа, за да осъзнаем; че световните ресурси са се изчерпали.

- Кое общество би се преориентирало първо?

- Вероятно японското, макар на пръв поглед това да звучи парадоксално, тъй като японците са маниаци на тема растеж и техника. Но когато ножът опре До кокала, японският манталитет може да се промени на сто и осемдесет градуса и ориентира към въздържаност и умереност. Ето защо въпреки всичко аз все още съм оптимист.

Интервюто е публикувано от БТА

Превод от немски: Искра Борисова

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес22.2.2017

    15

  • четвъртък23.2.2017

    14|26

  • петък24.2.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next