klassa_en Klassa.bg
29-05-2017

Вход|Регистрация|

Изкуството - професия, или удоволствие

image

проф. Валентин Старчев

  • Здравейте, господин Старчев! Кога един човек на изкуството осъзнава, че то му е станало професия?
  • sofiapress.bg
  •    Тази професия я практикувам вече шестдесет години. Шестдесет години от моето завършване  до сега се занимавам само със скулптура.  В същото време преподавам и пластика в Университета по архитектура в София. Това  помага много на моите пластически търсения, защото те до голяма степен са свързани с монументалните паметници които правя, а за тях контакта с архитектурата е особено важен. Тези шестдесет години, са и годините на моето развитие. Първоначалните си познания получих в академията при проф. Марко Марков, там се запознах с изкуството на моите колеги, с изкуството на по-старите майстори и с изкуството по света.  Моето творчество се е развивало по някакъв начин и се е променяло в смисъл на по-новите търсения, по отношение на формата и темите, с които се занимавам. Какво искам да кажа с по-ново отношение – например паметниците преди това са малко по-илюстративни, разказват за това което се случва, докато в моето творчество аз постепенно минах към едни търсения, където искам да изведа на преден план идеята, искам да изведа на преден план сентенцията на темата, която ме интересува, а не да илюстрирам дадени действия,  които много хора правеха и все още има такива, които ги правят. Да изведеш нещата като сигнали, да ги изведеш  като символи, като едно обобщение – това е вече нещо ново, с което  се занимавах и се занимавам и до този момент. Веднага искам да свържа този разговор с паметника пред НДК или с паметника в Бургас в Морската градина, с тъй наречения "Пантеон", или с паметника на хан Тервел в град Тервел, както и някои други допълнения които съм правил към Братските могили в Плевен и Стара Загора. Там съм търсил скулптурата да се изведе като сигнални моменти в тълкуванието си, тоест не съм търсил, или илюстрирал дадени моменти и действията и събития, а съм търсил да изведа смисълът на тези действия - да изведа сигнала,  да изведа момента, в който човек ще отнесе своето впечатление и ще го отправи към голям период от време, към големи събития което значи, че  търся обобщения на тези събития, а не илюстрация. Има много паметници – тичат конници, тичат бойци и прочие... Аз  се интересувам от друга гледна точка – в моя паметник има фигури,  които можеш да ги отнесеш за всяко време и за всяка тема. Може да ги отнесеш и за всяко въстание,  за робство, за борба, за война, за всякакъв вид протести, които могат да съществуват в нашето общество. Това означава да изведеш нещата в един друг смисъл – в смисъл на символ за даденото събитие – това го има и в паметника пред НДК. Аз веднага се впускам да говоря за него, защото е свързано с проблема. Паметникът пред НДК е плод на цялостното мое развитие и затова е такъв като резултат. Той е различен от другите паметници – той за някои е непонятен, защото е направен по нов начин. В него има композиции, които са обобщения на живота и развитието на държавата България през тези 1300 години. Това са Симеон и книжовниците,   Златният век е  емблемата на цялата наша култура от създаването на държавата до днес. Другата композиция е Пиeта. Тя  като тема  е оплакването на Христос при свалянето от кръста. Това оплакване, тая мъка на майката я има навсякъде и по всяко време, защото България е дала толкова много жертви във войни, в катастрофи, в робства, във въстания и прочие… Безбройни са жертвите и безбройни са майките, които жалят за своите синове. Пиетата е символ на всичките тези жертви през тези 1300 години.

    И накрая има един Работник“ – работникът е символ на човека на труда, работник е и научният работник и физическият работник и умственият работник и работникът в сферата на изкуството и творческият работник. Те всичките са работници. Това е обобщен образ който означава, че в тази България въпреки всичко което се е случвало, винаги има някой който със своя труд е създавал  и тя съществува и до  днес. В този смисъл са търсени тези символични моменти, а те са изведени в моето творчество. Всичките тези композиции аз съм ги правил по различни поводи и на различни места – на изложби и в някои други пространства.  Например моя скулптура на книжовник  е изложена в библиотеката в Шумен,   във фоайето на Българското посолство в Делхи - Индия, в по-малък вариант е подаренa на на испанския крал Хуан Карлос. Истинският оригинал на Пиетата е в Националната галерия,  но аз съм правил и малък формат Пиета който е подарен на папа Йоан Павел Втори.        

    ·         Според Вас младите хора, които се занимават с изкуство, имат ли трибуна, на която да показват своите произведения в 21. век. Цени ли се изкуството в България?       

    ·         Напоследък се правят много малко паметници. Младите творци се изявяват по-вече в изложби на които се представят монументални неща – бюстове, фигури, малки пластики и нищо по-вече. Работят и  във формите на съвременно изкуство пърформънси“ и инсталации“  които нямат постоянния характер, те са временни прояви,  те не са прояви от които могат да се правят монументални неща. Големи паметници, обвързани с големи събития от националната ни история, напоследък почти няма.

Тереза Кънчева-sofiapress.bg

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес29.5.2017

    15

  • вторник30.5.2017

    14|26

  • сряда31.5.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next