klassa_en Klassa.bg
30-03-2017

Вход|Регистрация|

Стих по време на интервю

БИЗНЕСМЕНЪТ И ПОЕТ АНГЕЛ СИМЕОНОВ ОЦВЕТЯВА МИСЛИТЕ СИ В РИМИ, ИЗПЪСТРЯ ГИ КАТО НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА С ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ

image

Ангел Симеонов и акад. Светлин Русев

      Не един, а двама събеседници. Единият гледа строго от стената. Безмълвен е. Изпитваш желание да се гмурнеш в сините му очи и да потънеш в безвремие. Художникът Николай Янакиев е хванал точно излъчването на Ангел Симеонов. Бизнесмен, поет, меценат – одухотвореното лице на картината показва различните превъплъщения на един човек, който владее както изкуството на бизнеса, така и променливите настроения на музите – от бурна радост и възхищение, през носталгия, до безгранична тъга.

     Вторият събеседник – негов брат близнак, двойник и първообраз, стои край масата в столичния хотел „Анел“. Мислите му са някъде другаде. Докато разговаряме, той движи въображаема четка и рисува поредния си стих. Използва всяко прекъсване, за да запише думите, които се реят във въображението му. Преди интервюто да е приключило, стихът вече е поднесен на масата:

 


Понякога…

 

Понякога си тръгваме… отнякъде

във скуката на прашни делници.

Вървим, не стигаме доникъде,

вървим след вятърните мелници

по пътищата сиви на тъгата.

Понякога си тръгваме… завинаги

със листопада тъжен на гората,

но не умираме, не гаснем никога

във спомените светли на децата.

 

     Неповторимо изживяване е да присъстваш на раждането на едно стихотворение. Ангел Симеонов споделя това чудо с приятелите си. Той винаги е заобиколен от интересни хора, които няма да си спестят нито комплиментите, нито хапливите забележки. Така правят истинските приятели, а Ангел умее да ги открива. На масата с него този път са проф. Андрей Пантев, Вежди Рашидов, акад. Стефан Воденичаров и Иван Гарелов. Правят преглед на актуални политически и социални теми, споделят мисли и впечатления. Не всички са на едно мнение. Точно това е най-ценното. Ангел Симеонов притежава завидното качество да търси и намира хубавото у всеки. Край него различията се превръщат в достойнства, а не в ограничения. Някои от приятелите му са по-крайни, но разговорът не прераства в спорове и лични нападки. Домакинът успява да уталожи страстите. Отстрани изглежда, че е съсредоточен изцяло върху стиха, който напира да се роди. Но всяка реплика, с която се включва, показва, че следи внимателно сюжетната линия на разговорите и участва активно.

     Така се родила и идеята за стихосбирката „Любов като насън“. Това е десетата книга на поета Ангел Симеонов, която е един наистина уникален продукт. Бабували са й най-малко четири музи. Книгата събира в едно поезия, музика, живопис и пластични изкуства. Всяко четвърто стихотворение е превърнато в песен и изпълнено от някои от най-добрите български поп изпълнители. Много от тези песни вече звучат в радиоефира, родени да са хитове. Стихове на Ангел Симеонов имаше в новогодишните телевизионни програми. Традиционният коледен концерт на Силвия Кацарова беше озаглавен „Живот като на кино“ и е вдъхновен отново от негов стих, превърнал се в разкошна песен. „Песните в албума са създадени така, че самите изпълнители, всички много ярки личности, да се чувстват добре в тях“, казва Симеонов. Той не крие възторга си от начинанието, в което се е впуснал. Песните, включени в албума и изпълнени от Орлин Горанов, Васил Петров, Силвия Кацарова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Панайот Панайотов, Милица Божинова, дует „Ритон“, са дар за сетивата. Толкова ярки и впечатляващи певци отдавна не са имали среща на едно място. „Те са вечни, част от духовния живот на нацията. За мен беше неповторимо преживяване да продуцирам този албум“, казва Ангел Симеонов.

     По същия неповторим и уникален начин той съчетава и майсторите на четката. В личната му колекция има творби на гениални художници - Светлин Русев, Георги Божилов-Слона, Димитър Казаков – Нерон, Георги Баев, Генко Генков и други. „Изкуството е кръст, на който, страдайки, човек се доближава до Бога“, каза Ангел Симеонов по време на откриването на една изложба. За един меценат не е толкова характерно да излага на показ съкровищата, които притежава. Симеонов не спада към тази категория колекционери. За него това е като с поезията – тя трябва да възпитава естетика и да се възприема дори от хора, които изглеждат неподвластни на внушенията на изкуството. Целият хотел „Анел“ е демонстрация на това. Превърнат в картинна галерия, той е не просто някаква сграда, а средище на култура. Тази атмосфера е благодатна среда, в която делничната сивота се изпъстря с багри. Така вижда поезията Симеонов. Дълги години той е кътал чувствата и емоциите дълбоко в себе си. Сега, когато музата е взела превес, той прехвърля римите върху белия лист. „Мисля в багри и цветове“, казва бизнесменът, у когото се е пробудил поетът. И това е видимо и с просто око. Поезията му пренася читателя в един друг свят, в който красотата, любовта и тъгата вървят ръка за ръка.

Няма състояние, в което поетът да не може да открие вдъхновение. Бурите, които блокираха част от България в последните дни на миналата година, са нарисувани толкова изкусно в строфи, че картината неусетно изниква пред погледа:

 


Буря

 

Подгони вятърът вълните

в морето сиво с тътен див.

Оловни тегнат висините.

Скалите чезнат в здрач мъглив.

И бурята в стихия гони

препускащите урагани;

танцуват вихри, милиони,

със облаци от студ сковани.

А чайки с вятъра летят

и бездните под тях тъмнеят –

със роден бряг ще се простят

в небето, за да избелеят…

 

    Стилът му не е натруфен. Всяка дума, всяка сричка си е на мястото. „Не искам да копирам никого. Така виждам нещата, така пиша. Нито искам да налагам моя стил, нито пък искам да копирам нечий чужд. Такова е моето светоусещане – мисля в картини, в багри и цветове, в колорит. Може би има връзка между колекционерството и поезията, без да съм го търсил нарочно“, казва меценатът поет.

     Когато поиска да се усамоти с музата, се запътва към морския бряг. В последните години Созопол за него има магична и притегателна сила. Там се чувства буквално в свои води. Мощта на вълните, които се пенят и разбиват. Притихналото море, което сякаш почива омаломощено от битката, която е водило с вятъра. „За мен това беше невероятно преживяване. Зимното море е едно от най-вдъхновяващите възприятия“, казва поетът. Тази страстна любов била и причината да създаде арткомплекса „Анел“ в Созопол – своеобразен музей за скулптури на открито, интегриран по невероятен начин в тази изключително живописна част на България.

     „В основата на всяко едно човешко занимание трябва да има любов“, обобщава Ангел Симеонов. Дарбата му е негово хоби, в което той влага сърце и душа. И като всичко в живота, творбите му са наситени с много и различни човешки емоции:

 

Живот

 

Животът бавно отминава,

отплава – лодка от брега.

И само спомени назад остават,

напред – дълбока самота.

 

А край брега водите са лазурни,

навътре – мрачни стават те.

В неспирен бяг вълни прииждат бурни,

накрая – въздух и небе.

 

И в лодката се качват хора,

слизат, други са на ред...

А ти се взираш в хоризонта без умора

и продължаваш сам напред...







Коментари (2)

Stefan Marinov каза: 2017-01-16 05:17:20

Неповторимо изживяване е да присъстваш на раждането на едно стихотворение. Ангел Симеонов споделя това чудо с приятелите си. Той винаги е заобиколен от интересни хора, които няма да си спестят нито комплиментите, нито хапливите забележки.

Stefan Marinov каза: 2017-01-16 05:15:37

Ангел Симеонов притежава завидното качество да търси и намира хубавото у всеки. Край него различията се превръщат в достойнства, а не в ограничения.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес30.3.2017

    15

  • петък31.3.2017

    14|26

  • събота1.4.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next