Рисковете за България идват от частния дълг и лошите кредити

 МВФ приветства българското правителство за разумната фискална политика, която гарантира макроикономическа и финансова стабилност в трудна външна среда.

Независимо от това, от Фонда отбелязват в последния си анализ за страната, че външната среда ограничава в краткосрочен план икономическия растеж и че безработицата остава висока, особено сред младите и ниско квалифицираните, съобщи Дарик финанс.

Освен това има низходящи рискове, свързани с частния външен дълг и нарастващите необслужвани банкови заеми, докато застаряването на населението и ниските нива на доходите в сравнение с останалите държави от Европейския съюз, представляват дългосрочни предизвикателства. МВФ препоръчва в тази несигурна среда поддържане на предпазлива политика и буфери, но за да съживи растежа ще са необходими смели структурни реформи.

Според Фонда, валутният борд служи добре на България. МВФ приветства фискалната корекция, постигната в бюджета, който в момента е близо до структурен баланс и препоръчват това постижение да се запази и през следващата година на избори.

Целта би трябвало да е запазване на бюджетния баланс до 2015 г, с което се осигурява пространство за действие на автоматичните фискални стабилизатори.

Възстановяването на фискалния резерв чрез спестяване на публични разходи и с приходите от приватизация ще засили защитата на България, като се препоръчва преразглеждане на неговата структура и финансиране.

Българската финансова система е стабилна и с високи буфери, но слабият растеж поставя предизвикателства.

Необходими са непрекъснати усилия за осигуряване на достатъчно капитал и ликвидни буфери в по-слабите места на системата. Банките трябва активно да третират необслужваните кредити в подкрепа на възстановяването, а властите да продължат да оказват натиск за консервативно провизиране на кредитните портфейли. Необходимо е и подобряване на извънсъдебните и съдебните процедури свързани с проблемните кредити.

Подобряването на състава на бюджета, чрез увеличаване на разходите за инвестиции в инфраструктура и активните политики на пазара на труда, ще подкрепят растежа. За да се запазят бюджетните цели, тези разходи трябва да се финансират чрез усвояването на еврофондовете, по-добро спазване на данъчното законодателство, както и с намаляване на субсидиите.

Усвояването на средствата от ЕС е от ключово значение, поради техния размер и потенциалното им въздействие върху растежа и заетостта.