klassa_en Klassa.bg
23-05-2018

Вход|Регистрация|

Тревожно: неофашизмът се възражда в Хърватия

Кръсто Лазаревич

image

 Хитлеристки поздрави, татуирани пречупени кръстове и фашистки символи на свързаните с нацистите усташи. А също и поздравът "За родината винаги готов" - хърватският аналог на "Зиг хайл!".

Всичко това можеше да се види миналата събота в град Блайбург в Каринтия, където се бяха събрали 10 хиляди души на възпоменателно тържество за колаборационистите-усташи: през май 1945 година симпатизиращите на нацистите хърватски усташки отряди избягват от бивша Югославия в британската окупационна зона в Каринтия, но са предадени на титовските югославски партизани, които избиват 45 хиляди колаборационисти.

 

Ако участниците в проявата я определят като "възпоменателно тържество", критиците я нарекоха "най-голямото фашистко сборище в Европа". Тя беше организирана от хърватската епископска конференция, подкрепяна от австрийската епархия Гурк. На срещата, официално представяна за църковна проява, присъстваха и високопоставени хърватски правителствени представители. Австрийският канцлер Себастиан Курц реагира както и когато го критикуват заради коалицията му с дясноекстремистката "Австрийска партия на свободата" - ако не е възможно да избегне съвсем темата, тогава дава нищонеказващи отговори. Лицемерието си проличава в това, че в последно време бяха предприети енергични мерки срещу политическите прояви на турски националисти и австрийски десни екстремисти. Нищо не може да се направи обаче, когато 10 000 души, предимно католици, си организират голямо фашистко парти.

Тревожен сигнал

След оргията на усташите в Блайбург, Съветът на Европа изрази тревогата си от възраждането на неофашизма в Хърватия. Тази тенденция се подсилва от "възхвалата" на фашисткия усташки режим, четем в доклад на Комисията срещу расизма на Съвета на Европа /ЕCRI/ за положението в Хърватия. Неговите автори призовават хърватското правителство да предприеме енергични мерки срещу насаждането на омраза и нападения от расистки подбуди срещу представители на малцинствата. Под въпрос е дали управляващата партия в Хърватия обаче ще вземе доклада присърце. Защото много често самата тя сее омраза срещу малцинствата в Хърватия, и най-вече срещу сърби и роми, тоест срещу онези групи, които систематично бяха унищожавани от създадената от Хитлер "Независима държава Хърватия".

Еврейските общности в Хърватия от години бойкотират държавните възпоменателни церемонии за освобождаването на концлагера Ясеновац. Защото не искат да имат нищо общо с политици, които са настроени положително към режима на усташите. Представете си например Ангела Меркел да се срещне в Аржентина с представители на тамошното германско малцинство и да похвали това, че много германци са намерили убежище в Аржентина след края на Втората световна война, например хора като масовите убийци Адолф Айхман или Йозеф Менгеле? Трудно е да си го представим, нали.

Gedenkveranstaltung kroatischer Nazi-Einheiten in Österreich (picture-alliance/dpa/APA/G. Eggenberger)

В памет на избитите през 1945 г. колаборационисти-усташи - хиляди се събраха и тази година в областта Лойбах в Австрия

Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович обаче стори нещо подобно: при едно свое посещение в Аржентина тя похвали всички онези хървати, които са избягали от партизаните на Тито в Аржентина. Тя обаче не спомена, че сред тях има и командири на концлагери, масови убийци и нацистки колаборационисти.

Хърватия не е единичен случай

Писателят Данило Киш пише, че национализмът е "параноя" и илюзия при същевременна загуба на индивидуалността и усещането за реалност. Тази параноя се базира на идеята, че собствената нация е нещо чисто и невинно. И всеки, който я критикува, е враг с долни мотиви. Затова в очите на хърватските десни усташите са добрите. И всеки, който ги обвинява, че са избили стотици хиляди невинни хора, петни образа на собствената си нация. Затова и участниците в сборището в Блайбург се чувстват като жертви, въпреки че те са тези, които величаят усташкия фашистки режим.

Подобно развитие се наблюдава и в други страни в Източна Европа, където е жив историческият образ за това, че самите те са били жертва на съветската окупация или по време на комунистическия режим. В същото време се омаловажава или отрича, а в най-лошия случай дори се възхвалява колаборационизмът с националсоциалистите.

Krsto Lazarevic (Privat)

Кръсто Лазаревич

В Рига, например, всяка година на 16 март хиляди хора се включват в т.нар. "Марш на легионерите" в памет на бившите есесовци. Виктор Орбан в Унгария пък определи нацисткия колаборационист Миклош Хорти като "изключителен държавник", въпреки че той е съотговорен за депортирането на 600 хиляди евреи в нацистките лагери на смъртта. А в Сърбия се оди дебат за това дали да не бъде реабилитиран нацисткият колаборационист Милан Недич.

Ако ЕС иска да бъде единен, тогава той има нужда не само от едно силно европейско гражданско общество, но и от обща култура на историческата памет. И тази култура трябва да е антифашистка. Ако това общество не може да се обедини около това, че нацистите са били лошите, и ако колаборационистите ще бъдат възхвалявани от някои правителствени ръководители, тогава Европа ще се провали.

Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина, след което - още като дете - се премества със семейството си в Германия. Днес той живее в Берлин, където работи като журналист и публицист, и пише авторски статии за редица немскоезични медии.

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес23.5.2018

    15

  • четвъртък24.5.2018

    14|26

  • петък25.5.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next