klassa_en Klassa.bg
23-05-2018

Вход|Регистрация|

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ГЕРГЬОВДЕН Е ПРАЗНИК И НА ОВЧАРИТЕ И ПАСТИРИТЕ

http://zemianews.bg

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 5.5.2018
  • Видяна: 1530 пъти

 Чес­тит да е праз­никът на тружениците на нашата земя, които хранят народа 

 
проф. Михо Сем­ков
 
В бъл­гар­с­кия кален­дар официално е отбелязано, че 6 май — Гер­гьов­ден, е “Ден на храб­ростта и на бъл­гар­с­ката армия“. Този праз­ник се чес­тва от всички бъл­гари с гор­дост , защото те знаят, че от онзи далечен период на 681 г., когато основателят на бъл­гар­с­ката дър­жава хан Аспарух слиза от коня и забива знамето с кон­с­ката опашка и произ­нася светите думи: “Тук ще бъде Бъл­гария“, та чак до сега, териториал­ната цялост и независимост на нашата дър­жава са запазени от храб­ростта в без­б­рой­ните битки и кър­вави войни за отвоюване на ней­ната териториална цялост, свобода и независимост. Ето защо на този ден ние скланяме чела, сваляме шапки и коленичим, за да отдадем почит на загиналите за нашето отечес­тво.
 
На този ден от незапом­нени времена една друга армия от бъл­гари — без униформа, пагони и генерал­ски лам­пази, без барабанен шум, духова музика, топовни салюти и фоер­верки, тихо и скромно чес­тва истин­ски, с душата и сър­цето си своя професионален праз­ник — Гер­гьов­ден.
 
Още в древни времена овчарите и пас­тирите са въз­п­риемали храб­рия светец Георги за общоп­риз­нат пат­рон и зак­рил­ник на труда на овчарите и пас­тирите от природ­ните стихии и всички злини, които могат да сполетят тех­ните стада. Без­б­рой са пес­ните от народ­ното песенно твор­чес­тво, които въз­пяват храб­ростта и силата на светеца в зак­рила на земедел­ците, овчарите и пас­тирите. Гер­гьов­ден се е превър­нал в художес­т­вен съп­ровод на труда на бъл­гар­с­кия селянин във времето на пъл­ния раз­ц­вет на пролетта. В една от народ­ните песни яхналият своя вран кон св. Георги се въз­хищава на пищ­ната природна красота:
 
“Низ ливади сиви стада сиви стада, вакли овце, вакли овце със агънца… “
 
Народ­ното песенно твор­чес­тво вярно отразява, че овцевъд­с­т­вото е било основен поминък на населението през вековете. По време на Осман­с­ката империя бъл­гар­с­ките овцевъди са дос­тавяли продукти за обличане и изх­ран­ване не само на нашето население, но и на цялата Осман­ска армия. През лятото без­б­рой стада са бродили по високоп­ланин­с­ките пасища, огласявали са долините и гор­с­ките поляни с медни звънци и хлопатари, а зимно време са се отп­равяли към без­с­неж­ните поля и пасища на Беломорието. За овцете са се грижили умни, опитни и отговорни овчари, кратка харак­терис­тика за които дава писателят Йор­дан Йов­ков в раз­каза “Овчарова жалба“: “Той беше овчар — един от някогаш­ните овчари с пис­кюлии чанти и дълги геги, на които стадата затъм­няваха поляните, като че ли прииж­даше тъмна мъгла. Рядко имаше някой да се мери по хубост и сила“.
 
По време на роб­с­т­вото нашите овцевъди са били напълно изолирани от нап­редъка в храненето, тех­нологията на отг­леж­дането и раз­въж­дането, което в другите европейски страни са пос­тиг­нали. След Освобож­дението нашето овцевъд­с­тво е примитивно и нис­коп­родук­тивно. Родолюбиви бъл­гари, завър­шили висше образование по живот­новъд­с­тво в Гер­мания, Дания, Авс­т­рия и други страни, се зав­ръщат и започ­ват апос­тол­ска дей­ност за обучение, внед­ряване пос­тиженията в областта на храненето, тех­нологията на отг­леж­дането и раз­въж­дането.
 
В началото на ХХ век се внасят от чуж­бина мъжки раз­п­лодни животни за подоб­ряване на нашето живот­новъд­с­тво. С цената на много труд и усилия през пър­вите 3–4 десетилетия на века са съз­дадени по-високопродуктивни млечни стада овце, станали извес­тни като Плевен­ска чер­ног­лава, Старозагор­ска бяла, Кар­нобат­ска, Мед­ночер­вена шумен­ска и други. А в говедовъд­с­т­вото пос­тепенно се оформя Искър­с­ката порода, Софийс­кото кафяво говедо, Чер­веното садов­ско говедо, Кул­с­кото говедо и някои други.
 
Трябва да се под­чер­тае, че след Освобож­дението до 1944 г. в Бъл­гария около 80% от населението е било заето в сел­с­кото стопан­с­тво, като дори в 1945 г. сред­ният раз­мер на едно земедел­ско стопан­с­тво е бил 50 декара с 13 ниви със средна площ 3,85 дка. Всяко домакин­с­тво е отг­леж­дало овце, едър рогат добитък за обработка на земята, птици и по 1–2 прасета за угояване. Основна част от отг­леж­даните многоб­ройни животни са били мес­тни, примитивни, нис­коп­родук­тивни. Дори при срав­нително благоп­риятни времена, преди Втората световна война общото произ­вод­с­тво на животин­ски продукти е крайно ниско. През 1939 г. общото произ­вод­с­тво на мляко от всички видове дос­тига едва 669 хил. тона, а на месо — 320 хил. тона, на вълна — 12 772 хил. тона и на яйца — 743 875 хил. броя.
 
След края на Втората световна война, в 1945 г. започ­наха дъл­боки, коренни революционни преоб­розования. С предим­с­тво тряб­ваше да се въз­с­танови икономиката от воен­ната раз­руха. Тряб­ваше да започне гиган­т­ски по мащаби дър­жавен план за индус­т­риализация на страната, защото бяхме тол­кова изос­танали, че внасяхме от чуж­бина всички промиш­лени стоки, дори клинци за под­коваване на работ­ния добитък. Още по-трагично е изос­таването в нашето земеделие — земята е раз­д­робена на 11 861 312 ниви, които се обработ­ват със 759 240 двойки работен добитък. Основно оръдие на труда е дър­веното рало. Само 31,6% от стопаните са притежавали железни плугове, а 25 % са без работен добитък. Съот­ношението между живата и механич­ната тег­лична сила е 94:6.
 
В глад, мизерия и крайна изос­таналост във всички области на национал­ната икономика след 1950 г. започна строител­с­т­вото на новото общес­тво — социализма. Крайно остра, крещяща беше необ­ходимостта от увеличаване произ­вод­с­т­вото на животин­ска продук­ция за храна — мляко, месо, яйца, както и за облекло — вълна и кожи.
 
За тази цел дър­жав­ното ръковод­с­тво реши, че трябва да се извърши гиган­т­ско преус­т­ройс­тво на сел­с­кото стопан­с­тво — на основата на общес­т­вена соб­с­т­веност върху сред­с­т­вата за произ­вод­с­тво, чрез съз­даване на едри коопер­ративни земедел­ски стопан­с­тва (ТКЗС), в които да се образуват едри живот­новъдни ферми. В огром­ния по мащабите твор­чески, съзидателен процес , при преодоляването на огромни труд­ности, за 4 десетилетия (1950–1990 г.) бяха пос­тиг­нати смай­ващи човеш­кото въоб­ражение резул­тати: изг­радени съв­ременни едри, с пълна механизация на произ­вод­с­т­вените процеси кравеком­п­лекси, овцеком­п­лекси, свинеком­п­лекси и птицеком­бинати.
 
Под ръковод­с­т­вото на специалисти зооин­женери бяха съз­дадени високоп­роиз­водителни породи животни: в говедовъд­с­т­вото — 5 породи, в овцевъд­с­т­вото — 8 породи, в биволовъд­с­т­вото -. 1 порода, в козевъд­с­т­вото — 1 порода, в свиневъд­с­т­вото — 2 породи и 3 хиб­рида. Увеличени са значително произ­вод­с­т­вото на фураж за всички видове животни. В резул­тат на усилията общото произ­вод­с­тво на мляко нарасна от 660 хил. тона през 1939 г. на 2 385 хил. тона през 1990 г., на месо съот­ветно — от 320 хил. тона на 1 272 хил. тона. През 80-те , до началото на 90-те години на ХХ век Бъл­гария е една от най-големите износителки в света на живи животни от дребен рогат добитък. За периода 1980–1984 г. се изнасят всяка година по над 1 млн шилета, а само през 1980 — 1,3 млн шилета.
 
Да не обременяваме повече читателя с цифри и факти. Важно е да се знае, че всяка единица — килог­рам мляко, бройка животно, е получено с цената на много усилия, труд и пот на живот­новъдите. През цялата година — и в дел­ник, и в праз­ник, а понякога и в нощите те бодър­с­т­ват, за да опазят здравето и продук­тив­ността на всяко животно. Ето защо на тех­ния вековен традиционен праз­ник — Гер­гьов­ден, да сведем чела и да се прек­лоним пред тихия скромен и нап­рег­нат труд на живот­новъдите, за тех­ните неп­рес­танни усилия за увеличаване на живот­новъд­ното произ­вод­с­тво.
 
Чес­тит праз­ник!

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес23.5.2018

    15

  • четвъртък24.5.2018

    14|26

  • петък25.5.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next