Разочарованият германски външен министър бушува, че е държан като „заложник" от по-малки страни като Унгария и Виктор Орбан. Но той трябва да помни защо съществува ветото: заради демокрацията.
Германците се опитват да владеят със своето чувство за ред, ценна национална характеристика, заради която чужденците понякога приемат германците за нещастни.
Но германският външен министър Хайко Маас, говорейки на тазгодишната конференция на германските посланици в Берлин, беше толкова раздразнен, че всеки опит за прилагане на такава предпазливост излетя през прозореца.
Докато описваше проблемите на създаването на сплотена външна стратегия на Европейския съюз, когато дразнещите отделни държави имат право на вето върху политиката, той се оплака: „Не можем да се оставим да бъдем заложници на хора, които клатят европейската външна политика с ветото си. Ако го направим, рано или късно рискуваме сплотеността на Европа. Налага се ветото да се махне, дори това да означава, че можем да бъдем надвити в гласуване".
Маас е раздразнен, че 27-те държави-членки трябва да се споразумеят за външната политика, преди тя да бъде приложена, и че само един член (Унгария! Стойте мирно точно там, в задната част на класа!) може да събори всички внимателно изработени намерения, месеците на дипломатически приеми и задкулисни обещания, само с помощта на нейното вето. И това, смята той, е погрешно. Не съм толкова сигурен, че Хейко Маас е прочел главата за демокрацията в своя наръчник „Как да бъда добър европеец".
Докато Брюксел обича да шефства над грешни държави - мислете Великобритания, мислете Унгария, мислете Полша - съществуването на вето е точно това, което пречи по-плахите държави-членки просто да бъдат надиграни от изискванията и големите схеми на по-многолюдни и политически доминиращи нации. Мислете за Германия, мислете за Франция.
От самото си създаване ЕС се стреми към „все по-тесен съюз", но въпреки че споделя по-широките принципи на този идеал, ветото позволява на държавите-членки да изразят собствената си идентичност, да предоставят противоотрова за европейската хегемония и да дадат глас дори на най-малкото от малцинствата.
Не е необичайно, макар и да е несправедливо, да се чуе, че хората се отнасят към Европейския съюз като немски проект за измиване на вина. Милиарди и милиарди евро, похарчени и одобрени от държава, която се опитва да компенсира централната си роля в две световни войни. Като единствената истинска икономическа сила в блока и най-големият нетен принос към проекта с повече от 17,2 милиарда евро - това е с 10 милиарда евро повече от втората Франция - настоящите данни показват, че със сигурност тя има повече принос от дела си.
Понякога обаче, се забелязва доброто старо тевтонско нетърпение от поведението на зле дисциплинираното чудовище, неразделна част от създаването на което бе Германия. Ветото дава на създателите на проблеми като унгарския премиер Виктор Орбан, сръчен и коварен политически играч, възможност да наруши консенсуса и да блокира плановете, като упорито държи на споразумението.
Съвсем наскоро той изигра картата на ветото върху декларация на ЕС относно китайския закон за сигурността в Хонконг, относно споразумението за търговия и развитие на ЕС с африканските, карибските и тихоокеанските страни, а също така задържа призива на ЕС за примирие между Израел и Палестина, всичко това дразнещо германците.
И именно тези досади правят тези, които мечтаят за единна, глобална и широкообхватна външна политика на ЕС - т.е.: по-големите държави - абсолютно бесни. Отрича им възможността да представят единен фронт заедно със суперсилите - от които те си представят, че са една.
Ето защо ЕС се радва да бъде поканен на срещата на върха на Г-7 във Великобритания тази седмица, дори ако е само там като „Плюс един" на САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия, защото това се възприема като универсално потвърждение на собствения му специален статут.
Реалността в Брюксел е, че този специален статут не е всичко, както биха казали децата, а може би и Будапеща. Ветото служи като нежелано напомняне, че вероятно са прави.
